Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.
Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:
- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрямо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?
- след като е факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ?
(Разбира се, тук не коментираме албанското население и малките национални малцинства - турци, власи, циганите - наричани в Македония "гюпти" и други).
Същностната страна на спора "Коларов - Канзуров" се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично.
Според мен воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.
И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили "долните" от "горните" българи? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.
Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.
Терорът над хората с българско съзнание в Македония по времто и на Кралска и на Титова Югославия, изглежда не трогва особено голяма част от днешните македонци, макар че е травмирал достатъчно по-старите поколения.
Звучи еретично, но според мен голяма част от жителите на Македония са приели, че създаването на НР Македония (впоследствие - СР Македония) в крайна сметка е в по-голяма степен придобивка за тях, отколкото нещастие.
Ама бил македонският измислен език ... Измислен - измислен, но на основата на един от регионалните диалекти. Дали на достатъчно голяма част от братята ни от Повардарието не им е било поне мъничко приятно, че един от местните диалекти е издигнат до статута на официален език ? Според мен, твърде много хора не са имали нищо против.
За разлика от повечето български журналисти и от всички коментатори на националния въпрос на ниво квартално кафане, аз не претендирам да съм изтънчен специалист нито по отношение на българската, нито на македонската народопсихология. Въпреки това, струва ми се, че имам достатъчно основание да формулирам хипотезата, че днешните граждани на Р. Македония смятат, че в исторически план сме ги изоставяли няколко пъти.
Тук ще се спра на поне шест случая, които със сигурност се третират по такъв начин от достатъчен брой наши братя от двете страни на Вардара. Бих изброил поне шест хипотетични възможности:
- Първо, при учредяването на Екзархията- македонците са били със сериозното съмнение, че сме ги изтъргували или че ще ги изтъргуваме на Вселенската Патриаршия (тоест - на гърците) срещу официалното признаване на Екзархията и съответно - вдигане на схизмата.
Вж подробно...
- Вторият път е след Съединението - нашите политици, в това число и Стефан Стамболов, отлагат за неопределено време пренасянето на съединисткото движение на територията на Македония.
Вж подробно...
- Третият път е като че ли след Илинденското възстание - Главният щаб на възстанието в Битолски окръг се обръща към Княжество България с директна молба за въоръжена намеса. България, естествено не влиза във война с Турция.
Вж подробно...
- Четвъртият път са събитията около Балканските войни- до ден днешен и в българската литература непрекъснато се повтаря за "престъпната идея за дележ на Македония".
Вж подробно...
- Петият, особено болезнен път е след Първата световна война. Загубата на надежда и огромните изселвания, създават много песимистични настроения в Македония, а и сред македонската емиграция в България. Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".
Вж подробно...
- Шестият път е след 9 септември 1944 г., когато си плюем на петите от Македония, след това влизаме обратно, гонейки немците и пак си заминаваме по живо, по здраво, оставяйки лугьете на милостта на изроди като Темпо, Колишевски и Михайло Апостолски.
Вж подробно...
Могат да се откроят и други случаи, отворили рани в македонската душевност (пиша това без ирония), но и само шест стигат.
Какво повече да се каже - горното е точно това, което се нарича "научна хипотеза". Тя подлежи на проверка, доказване или отхвърляне. Работя над тези проблеми отдавна, отнасяйки написаното към "текстовете за чекмедже".
Дискусията "Коларов - Канзуров", на която отдавам сериозно значение поради знаковия й характер ме провокира да публикувам идеи и хипотези, които бих предпочел да извадя на бял свят в по-далечно бъдеще в по-завършен и обоснован вид. Но може би им е дошло времето.
Ако Виктор Канзуров е прав, че само 5 процента от хората в Македония (без да се смятат албанците !) са с българско съзнание и няма надежда за промяна на положението, трябва да направим буквално следното:
Да третираме Македония както останалите страни от Западните Балкани, без каквито и да са синдроми на "истинската майка пред Соломоновия съд". Да вярваме на всеки македонец, който иска български паспорт, че е от български произход и с българско съзнание, но любезно да го каним да се закълне на публична церемония пред трикольора при получаването на заветния "бугарски пасош". Имената на новите българи да публикуваме в Държавен вестник, да не би някой в Скопие да не разбере ...
Да обявявим, че щом хората с българско съзнание са само пет процента, то те са национално малцинство и да започнем по най-последователен и дори агресивен начин да настояваме за спазването на правата им - да искаме конституирането им като малцинство, да искаме за тях училища, вестници, радио и телевизия, както за турците, власите и циганите в Македония. Да не говорим за албанците - те са направо държавотворен народ, според Охридските споразумения ...
Да престанем да се кахърим за европейското членство на Р. Македония и да искаме Копенхагенските критерии (или каквито нови се измислят) да се прилагат срямо нея с цялата им строгост - наравно със строгостта, с която ще се прилагат спрямо Албания, Сърбия, Косово и държавата с неясно бъдеще - Босна и Херцеговина. С една дума - да отложим във времето членството на Р. Македония, наред с целите Западни Балкани.
Всички читатели, които малко от малко ме познават, знаят че с цялата си същност се противопоставям на подобна политика. Но това би била рационалната политика, ако Виктор Канзуров е прав за петте процента. Това което крепи надеждата ми за бъдещето на българо-македонските отношения е убеждението ми, че Виктор Канзуров не е прав в това си твърдение. Не смятам по никакъв начив, че той е "пълзящ македонист" или "назначен българин", но съм сигурен, че оценката му е свръх песимистична. На другия полюс е оценката на Георги Коларов.
Канзуров не е прав, защото той пише за тези пет или дори по-малко процента, които твърдо и афиширано се смятат за българи. Но премълчава някак си за колебаещата се част. За тези, които са напълно объркани от всевъзможните химерични спекулации с македонската идентичност и които наистина не знаят на кой Господ да се кланят.
Някой може да ме обвини, че съм станал един същи български проф. Цвиич, но в Цвиичовите твърдения е имало някакво рационално зърно, разбира се - изопачено от сръбския шовинизъм. "Аморфната маса", за която говори Цвиич е съществувала и в края на 19-ти век, съществува и сега. Работата е там, че Цвиич смята, че тази маса не се е самоопределила, а ние знаем че това просто са по-конформистки настроените жители на Македония.
Тези хора още в края на 19-ти век са били уморени да плащат кръвен данък заради правото си да се самоопределят. В един момент им се е приискало да ги оставят на мира и са решили, че самосъзнанието не е най-важното нещо в живота. Изтормозени от терора на пропагандите - гръцка и сръбска, капнали от „толерантното управление" на Османската държава (както го наричат някои наши автори), наситили се на „фактическата си автономия" (каквато проф. Пламен Цветков смята, че българите са имали със създаването на Екзархията), те предпочитат да станат Цвиичовата „аморфна маса" и чакат да видят кой ще надделее, за да се запишат в победилия състав.
На мен ми е крайно неприятно да чопля тези болезнени въпроси. Предполагам, че други изобщо биха си мълчали за тях, но това са съвсем адекватни хипотези, обясняващи днешното абсурдно положение. Подчертавам - хипотези. Но, за съжаление - правдоподнобни хипотези.
На края възниква един въпрос. Какво точно трябва да правим, за да постигнем желаното сближение с нашите братя от двете страни на Вардара, без да накърняваме деликатната им душевност ?
Ако се вярва на препоръките на Виктор Канзуров, комай ще трябва да преминем към дълбоко конспиративна и нелегална борба. На повърхността да викаме, че Бошковски е потомък на Александър Велики, а тайничко и заговорнически да го подкрепяме - него или други политически фигури, които смятаме за добронамерени към България ?
Очевидно не можем да формулираме и да провеждаме "ad - hoc" и "по усет" политиката си по отношение на повече от един милион души, които са разделени между спомените за българския си корен, възпоминанията за благите времена на Титовия режим, радужните мечтания по Велика Македония и халюцинациите за Александър Велики.
Трябва да се формулира адекватна, целенасочена и добронамерена политика. Формулирането на тази политика, трябва да започне с даването на отговори на двете групи въпроси, дадени в началото на този вече пре-дълъг и дано не досаден текст. Господ да ни е на помощ и на нас и на братята ни в Р. Македония.
* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.
USD
CHF
EUR
GBP
samoray
на 16.03.2009 в 15:28:48 #38Спарко Всеки спори за да избистри собственото си мнение, не че нещо ще променим.
mrasnika
на 16.03.2009 в 15:27:19 #37ТеодорДечев Регистриран на: 01.04.2008, 14:57 Г-н Дечев, благодаря ви за изчерпателният отговор! Значи доколкото разбирам нито потвърждавате или отричате пряката историческа обвързаност на събитията от помакедончването или по скоро се прокрадват нотки на лек намек, кой е главният извършител и виновнк през погледа на нашето съвремие. Не случайно ВМРО в момента се ръководи от друг "ценен кадър" на ДС, другаря Каракачанов!!!!! Мисля че този факт дава най ясна представа за бъдещето на българомакедонските отношения, за мен няма съмнение, че те ще са все така в духа на интернационализма
Спарко
на 16.03.2009 в 15:22:44 #36кхм, водейка тази беседа, оставам с чуството че се намираме на една от онези безполезни светски сбирки в р. Лозенец ... нищо, ще отшуми
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 15:22:21 #35Долните ми благодарности бяха адресирани към Спарко.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 15:21:13 #34А, моля - винаги сте добре дошъл.
паметен
на 16.03.2009 в 15:21:06 #33:-) Ще резюмирам: Българщината бива унищожена още през 30 те години. Целия елит, от селски даскал и поп нагоре бива прогомен и заменен със сръбски окупационнен! Когато българските войски прогонват сръбските окупатори, прогонените не се завръщаъ. Идват авантюристи, които не остваят (с малки изключения) добро впечатление. Войниците искат бръснарите да ги бръснат без пари "за спомен" и т.н. Учениците, учили недоучили в сръбски училища попадат на строги български учители, които изискват от тях да учат трудно разбираем за тях език, с букви, които не са видели! (ъ,щ,ю,я, е-двойно ъ-широко" Чуввството: И тия са като сърбите бързо става масово. Към 1944 Македония е бременна с македонизъм. Комунистите просто го използват! Каквод да правим с македонският идентоитет? Просто трябва да отстояваме нашия! Опитът да се избегнат споровете и да се работи прагматично не дадоха резултат. Може би по времето на К. Глигоров имаше шанс да се постигне споразумение македонците да признаят своите български корени, ние тяхната обособеност като народ и език. Сега е късно. Трябва от една страна да показваме пълното уважение ма лицата с македонско самосъзнание, но и да отстояваме своя идентитет. Трябва на всяка среща на високо равнище да се подчертава, че НЕ е антимакедонско да твърдиш, че Св. Климент и Св, Наум, били в най-добрия смисъл "платеници" на българският цар Борис, че Самуил и Иван Владислав били български царе, че Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович пишели на "простейши язик болгарский", че братя Миладинови събирали Български народни песни, в които се говори за бугари... и тн. И че условие за нормалмите отношения между двете страни е НЕ те да приемат нашите разбирания, но да приемат правото на българите в България, Македония и другаде да ги отстияват.
Спарко
на 16.03.2009 в 15:19:14 #32кхм, ясно..благодаря.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 15:14:51 #31Паметен, мисля че има някакви технически пробелми - и един мой коментар изчезна, та се наложи да го постна отново. От 2003 г. насам не участвам в ръководствата на политически партии. От 2006 г. насам съм безпартиен за добро или за зло. До този момент не съм получавал никакви покани за участие в каквито и да са изборни листи. Аз самият не възнамерявам сам да си предлагам услугите на когото и да било.
Спарко
на 16.03.2009 в 15:04:04 #30ТеодорДечев - фигурирате ли в някоя партийна листа?
паметен
на 16.03.2009 в 15:02:50 #29ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 14:41:44 #28По-долу беше написано, но незнайно защо изчезна, заедно с отговора ми: “Това е все едно Швейцария да обяви жителите на Дижон "женевско малцинство" във Франция”. Уместна бележка с добро чувство за хумор. Всъщност, въпросните “пунгаши” са чували за Димитър Талев и дори са го чели, обърнат на скопската книжовна норма. Както наскоро разказа синът на Димитър Талев – Братислав Талев, тетралогията на баща му – “Железният светилник” – “Преспанските камбани” – “Илинден” – “Гласовате Ви чувам” е публикувана от скопски издатели (дори и в САЩ и в Канада), обърната на скопската книжовна норма. Първо е бил публикуван романът “Илинден”, след това останалите три книги. Естествено, наследниците на Димитър Талев не са питани за съгласие, нито пък са получили и една стотинка за авторските права. Може би, защото в Скопие смятат, че Талев е общомакедонско богатство и затова не дължат нищо на частни лица, пък били те и най-близиките хора на автора. Между другото, горещо препоръчвам на всеки, който харесва Талев да си набави изданието на непознатата му и забранена публицистика, дело на издателство “Литературен форум”. Там е и интервюто с Братислав Талев.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 14:39:03 #27Мръсника, този тон на разговор вече е къде – къде по-приемлив. Да започнем от най-лесното. Ролята на Георги Димитров в престъплението, за което става дума и в текста – насилственото преброяване в Пиринска Македония през 1946 г., което съм нарекъл “помакедончване” е доста добре изследвана в по-ново време и оценката не може да бъде друга освен крайно отрицателна. Предателството си е предателство, от където да го гледаш. Тук има още един интересен момент. Всички сме единодушни в отрицанието си на “националното инженерство” на Коминтерна, измислил “македонската”, “тракийската”, “добруджанската” и забележете – “елзас – лотарингската нация”. Но е добре да се знае, че в книгата си за така наречената “ВМРО - обединена”, Дечо Добринов нагледно доказва, че Коминтернът не сътпва на празно място, а върху постановки подадени му услужливо от нашите, родни, български комунисти. Сега за тях дори е удобно да проклинаме и заклеймяваме марионетките на Сталин и на Зиновиев, но има достатъчно доказателства, че авторството на “македонската нация” принадлежи по право на българските комунисти и е прието с удоволствие на въоръжение от дейците на Третия Интернационал. (“ВМРО - Обединена” е прокомунистическа формация, финансирана пряко от Коминтерна, в която участват без особено влияние и някои стари функционери на БМОРК / ТМОРО / ВМОРО и на легалните емигрантски македонски организации, като Михаил Герджиков, Георги Занков и други. Не бива да се бърка нито с така наречените “Федералисти”, нито с така наречените “протогеровисти” във Вътрешната организация). . Вие питате: “Как смятате да обвържете вашите изследвания и творчески обобщения със управлението в момента. Има ли пряка връзка безхаберието на управниците към македонската кауза в момента?” Не мога по никакъв начин да обвързвам изследванията си с управлението. Не участвам пряко в управлението на страната и затова не мога никому нищо да налагам. Ако някой от управляващите се интересува от мнението ми по въпроса – ето го, то е публикувано. Що се отнася до връзката между безхаберието, по какъвто и да е въпрос и македонската кауза, ясно е, че лошото управление е гибелно за всякакви наши послания към хората от двете страни на Вардара. В текста е маркирано, а в близко бъдеще ще напиша по-подробно, че отчуждаването на македонските българи има пряка връзка с НЕхаресването на порядките в Княжество (впоследствие - Царството) до Балканските войни. Пак ще повторя, че един въпросът дали един македонски деятел се смята за българин, а съвсем друг – дали Освободена България е неговият идеал за политически ред и обществено устройство. За определена част от дейците на Вътрешната Организация, Свободна България не е била идеален пример за подражание. Прочетете пак написаното за двете български партии в Македония по време на Хюриета, за федерализма на хората около Сандански и за брошурата на Димо Хаджидимов, озаглавена “Да сме наясно за българското съзнание на серчани”. Няма как българия да се управлява лошо и престижът и сред гражданите на Р. Македония да расте. Главното ни сравнително предимство в момента е членството в ЕС, но както знаем – полагат се “похвални” усилия и то да бъде опорочено, колкото може. Така че, безхаберието има повече от пряка връзка с македонската кауза. При това – не в наша полза. Питате: “Бихте ли дали някакво предписание и очертали някаква по-ясна концепция в развитието на българската политика във връзка с Македония ?” Бих дал, след като си изясня сам за себе си причините за редица съвременни явления в българо-македонските отношения. Едно от тях е враждебността на част от гражданите на Р. Македония към България. За мен, това е болестно състояние, а за да лекуваме някаква болест, трябва да знаем не само симптомите но и причинителите й. Едно е ясно – първо, не бива да изхождаме от позицията на “даващи поучения” и второ – трябва последователно да се работи за преодоляването на всевъзможните фобии и предразсъдъци спрямо България, които са насадени сред гражданите на Р. Македония. Днес, Р. Македония няма онези “конкурентни предимства”, които е имала С.Р. Македония (преди това – Н. Р. Македония) по отношение на Н. Р. България по титово време. Трябва да се заредим с огромно търпение и без да искаме светкавични резултати да поправим това, което е било рушено най-малко от 1913 г. до наши дни.
Милен
на 16.03.2009 в 14:36:20 #26Теодоре, това, което си написал е един от най-сериозните приноси по темата от много дълго време. Благодаря ти! На онези, които лекомислено, да не кажа почти първосигнално реагират с псувни по "макетата" ще обърна внимание, че псуват преди всичко себе си и паметта на своите предци. Към повечето - дори от най-отявлените българомразци, особено по-младите от тях - оттатък Огражден, трябва да имаме състрадание и съчувстиве за невежеството им и за обезродяването и лишаването от историческа памет, на които са станали жертва. И да проявяваме разбиране (като не забравяме нашите, в смисъл - българските, погрешки от миналото и от сегашното, за които много убедително и ти пишеш по-нагоре). А на онези тук, които безразлично и чворесто мърморят - "хич не ни интересуват, оставете ги макетата да си ибът мамата" ще кажа, че от вникването и намирането на разрешение на кълбото от конфликти, които стоят зад текста на Теодор Дечев зависи бъдещето на всички ни в този регион. "Зарежи ги" не е формула, която да е помогнала на когото и да било в историята. Нито даже във футбола - за да ме разберат по-лесно мърморещите.
troyanski_kon
на 16.03.2009 в 14:30:32 #25Г-н Дечев, Благодаря за изчерпателния Ви и трезв анализ на въпроса за българо-македонските отношения. Позволявам си да вметна някои мои мисли. Не може да не прави впечатление, че в рамките на бивша Югославия най-лесно и бързо беше отчасти асимилиран българския етнос. Както в Македония, така и в Западните покрайнини. Нито едно друго национално малцинство не се стопи така бързо, както българското. Нито унгарци, нито турци, камо ли албанци. Това може да се обясни и с голямата близост между езиците и културите на България и Сърбия, което прави много по-лесно преминаването от единия в другия етнос или създаването на нов, както в Македония. Впрочем това го е имало и веднага след Освобождението на България, когато се е прекарвала границата между новата българска държава и Сърбия. В един момент се оказва, че две съседни села, да речем в Трънско или Пиротско, са от двете страни на границата и съответно жителите на едното са сърби, а на другото-българи. Т.е. хора, които до вчера не ги е деляло нищо, имат абсолютно същия бит, носии, песни, обичаи и т.н. в един момент се оказват различни по народност. И то при положение, че в рамките на Османската империя те не са били разглеждани като отделни общности, а са били единствено класифицирани под общия знаменател "рум миллет", т.е. православни християни. Затова и до ден днешен не може категорично да се каже къде точно минава границата между българския и сръбския етнос. В зависимост от интерпретацията българи има чак до Ниш и Корча, а сърби чак до Искър. Друг момент, който според мен допринася за отчуждаването на македонските българи от останалите е въвеждането изключително само на източнобългарските диалекти като литературен език. Това до голяма степен дава аргументи на сърбите, вкл. и на цитирания от Вас Йован Цвиич, да твърдят, че българите зад Искъра или условно зад ятовата граница нямат нищо общо нито с македонците, нито с шопите. Голяма грешка на нашите възрожденски деятели е загърбването на западните диалекти и основаването на съврменния български език на много тясна диалектна основа. Дори и в екзархийските училища в Македония, където се е преподавало на литературен български, учениците са срещали големи трудности в разбирането на материала.
паметен
на 16.03.2009 в 14:08:31 #24Знайко
на 16.03.2009 в 13:51:42 #23Проблемът е съвсем на друго място. В края на краищата да правят каквото си искат на територията, наречена БЮРМ. Само че, не мога да допусна пунгаши с неизвестин произход, които дори не са чували за Димитър Талев и романите му, да обявяват два и половина милиона българи, чиито корени са от тези краища, за някакво си "македонско малцинство" в България. Това е все едно Швейцария да обяви жителите на Дижон "женевско малцинство" във Франция.
velikiat
на 16.03.2009 в 13:24:36 #22mrasnika
на 16.03.2009 в 13:20:52 #21Ей явно има човек на ДС в Модераторският екип, следващият път като ми четеш коментарите ползвай Копи и пейст, не КЪТ?
Balkandji Yovo
на 16.03.2009 в 12:55:53 #20За тая лайняна попара,дето я сърбаме българите от мизия,тракия и македония,разделени и обърнати един срещу друг като превърли душмани,трябва да сме "благодарни"преди всичко на Братята руси и сърби и техните комунистически мекерета в БГ.Те са корена на тази раздора и от там трябва да се започне чистенето...
velikiat
на 16.03.2009 в 12:53:39 #19