За медийната цензура

През годините често ми се е искало да критикувам определени медии, но съм се сблъсквал с вариации на отговора, че "срещу колеги не се говори". Къде от криворазбрана етика, къде от по-дълбоко разбиране на ситуацията в основата на определен казус, която ми е убягвала.

Случаят с Мартин Атанасов, авторът на "Черна писта" и "Диагноза България", който получи черен печат от шефа на новините в бТВ, е изненадващ единствено със своята дребнавост, нежели уникалност. От десетилетия в доста от медиите в България (макар да не е роден патент) има черни и бели списъци. Понякога на лична, но често пъти на политико-финансова основа.

Затова виждаме едни и същи лица да коментират едни и същи теми, които са ни писнали до болка. Не малък принос за това има и мързелът в гилдията, но това е друга тема. Дадени партии си имат конкретни "независими" експерти, които е горе-долу ясно с какви опорни точки ще разполагат. И така се кани по една говореща глава от всяка партия и се получават всички гледни точки. Освен на истината.

Колкото по-голяма и влиятелна е медията, толкова по-вероятно е партии, посолства и бизнеси да проявяват нездрав интерес към нея. Журналистиката е една от малкото професии, в които колкото по-добре си вършиш работата, толкова повече проблеми имаш.

Колегите нека не се правят на ощипани моми за Асен Иванов, както когато неговият предшественик Антон Хекимян реши да се кандидатира за кмет на предните местни избори. Картината беше ясна от години.

Временният шеф на НЗОК се срещна с Мартин Атанасов за платформата "Диагноза България"

Публикуваните анализи и направените въз основа на тях изводи биха могли да бъдат допълнени

Аз обаче трудно мога да ги виня, защото който плаща, той поръчва музиката, не ли? Някъде около световната икономическа криза и възхода на социалните мрежи бизнес моделът на медиите в България и по света се срина. Вестниците се издържаха от реклами и от своите читатели.

Сега лъвският пай от реклами отива в социалните мрежи, търсачките и инфлуенсърите, а каквото малко остава, то бързо може да секне, ако рекламодателят ти бъде ударен с институционална бухалка, за да спре да го прави (или не засегнеш бизнес интересите му). Едва ли също така и много българи биха плащали абонаменти. Във Франция са 8%, във Великобритания 11%, в Германия 13%. Сходни данни от Източна Европа и Балканите сочат потенциал между 5 и 10%.

Когато Цънцарова беше отстранена през декември 2025 г., на протест отидоха има-няма 100 души. Стотици други журналисти през годините бяха уволнявани от десетки други медии по същите причини, но за тях никой не отрони и една крокодилска сълза.

Защо тогава медиите да се грижат за интереса на общество, което нито не иска да си плаща за тяхната услуга, нито е готово да ги защити при политически натиск? Нещо повече, то безмилостно ги критикува, обижда и дори заплашва при всеки удобен повод. "По-добре дъщеря проститутка, отколкото син журналист", е казал Сьорен Киркегор.

Защо журналистите да казват "истината" и да задават "неудобни въпроси", когато това вероятно ще ги остави на улицата, а немалко държавни институции и частни компании впоследствие дори не биха ги взели на работа, защото това потенциално ще им докара проблеми?

Не е случайно, че медиите са наричани 4-тата власт, а борбата за контрола върху тях е толкова ожесточена. Това не е частна сладкарница за кето-био-еко козунак и веган сладолед, който ако фалира, най-много да подобри либералната екосистема в квартала. Редакциите са жилите на обществената тъкан, без които всяка държава девалвира в клептокрация и автокрация. Конец.

Призът "Будител на годината" за проекта "Черна писта" е изложен на метростанция "Сердика 2"

Авторът на проекта се надява да има все повече хора, за които апатията не е нормално състояние

Но в България сякаш още от времето на комунизма, подобно на редица други социални сфери и услуги, сме свикнали те просто да съществуват магически и да оперират изцяло в наша полза, без да си помръдваме пръста, но да си изкарваме цялата злоба и яд върху тях. Като при учителите и лекарите, например.

Безплатните социални мрежи не помогнаха в тази нагласа. Малко хора обаче интернализират функционално факта, че ако не плащаш за дадена услуга - ти не си потребителят, а продуктът. И цената се плаща с лихвите най-вече по време на избори, но не само.

Хванати между Сцила и Харибда, все повече медии хлопват кепенците или орязват екипите си, а свежи кадърни кадри липсват поради неблагодарните, стресиращи и ниско платени трудови условия (отново намигване към образованието и здравеопазването). Това може да се промени, ако българите масово започнем да си плащаме за медийно съдържание и оказваме постоянен натиск по площадите в защита свободата на словото.

Иначе всеки е голям разбирач във Фейсбук.