" - Истината, добрички ми Брута, е като светлината. Ти знаеш ли за светлината?

....

Но има и друг вид светлина. Светлина, която запълва дори и най-тъмните кътчета. Това трябва да е. Защото, ако тази мета-светлина не съществуваше, как щяхме да виждаме тъмнината?

...

— Така е и с истината — каза Ворбис. — Има някои неща, които изглеждат като истината, които притежават всички отличителни черти на истината, но които не са същинската истина. Същинската истина понякога трябва да бъде защитена от лабиринт от лъжи."

"Малки Богове, Тери Пратчет

Този разговор се случва между инквизитора Ворбис и послушника Брута, когато Брута установява, че поводът за нападението над Ефеб, от страна на омнианците - убийството на свещеник на Великия Бог Ом от ефебианците, всъщност май е инсценировка, а свещеникът е убит от самата "Квизиция", както я нарича Пратчет. Извън приликите с контекста, в който живеем, думата ми ще е всъщност малко за истината и много за вярата (друга тема, около която се върти повествованието в книгата на сър Тери), поради и естеството на празниците, през които току що минахме.

Миналата седмица бяха гласувани промени в Конституцията, които публично бяха заявени като ограничение на правомощията на Президентската институция. Фокусът падна върху създаването на списък от лица, които биха могли да бъдат назначавани от Президента за министър-председатели, в случаите, когато се изисква съставянето на служебно правителство, а именно: Председател на НС, Управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ), Председател или зам.-председател на Сметната палата, Омбудсманът или негов заместник​. Оставям на страна въпроса за това дали някой от заемащите тези позиции носи квалификация, която го прави подходящ за служебен премиер, както и трогателното разбиране, че точно когато трябва, хората на тези позиции ще са от "нашите", а не от тези, които са вредни. Също така няма да коментирам дали един човек би могъл да задава посока при 20-тина други министри, които ще са назначени със същото решение от Президента. Подобни размишления биха показали, че за пореден път необходимите промени бяха, в най-добрия случай, недомислени и нескопосано ръководени. Нескопосано ръководени, тъй като оставиха в обществото усещането, че всъщност това, което се прави, е насочено единствено и само към ограничение на точно този президент, а не към постигане на баланс на властите в българската политическа система. Нескопосано ръководени, тъй като най-важната промяна всъщност остана неразказана - Народното събрание вече няма да се разпуска, ако не успее да излъчи правителство, а ще функционира до избора на ново такова и полагането на клетва от новите депутати. Така всъщност се запазва легитимен орган на вземане на решения и възможност за контрол на дейността на служебните правителства, което всъщност беше истинският проблем на функциониращите през последните 2 години четири служебни правителства. Проблем, който отвори пространство, в което да се разгърне не просто вредна за българските интереси политика, а и да се поставят основите на откровено разрушителни за тъканта на обществото ни нагласи и процеси. Проблем, който няма да бъде решен единствено чрез ремонт на Конституцията, тъй като е свързан с въпроса за истината и с въпроса за вярата.

Тези промени в Конституцията дойдоха точно в момента, в който Румен Радев за пореден път направи две неща - първо наложи вето върху изпращането на бракувани от МВР, бронетранспортьори, а после заплаши със сериозни последици, заради премахването на паметника на Съветската армия в София, приравнявайки го като символ до националния празник и Конституцията. В поведението на Румен Радев няма никаква изненада, но твърде дълго той получаваше подкрепа и легитимация от почти всички части на българската политическа система. Поради това там, където Корнелия Нинова звучеше неадекватно и реакционно, Румен Радев беше чуваем и приемлив. Нека да припомним.

Радев беше избран поради класическото за българската политика късогледство и ситуационност. Селектиран като кандидат в поредната за българската партийна система криза на лидерство и с цел да се обяви за политическа алтернатива на "модела ГЕРБ", Радев бе наложен като приемлив избор за почти всеки, който по една или друга причина искаше да провали, изглеждащата сигурна победа на ГЕРБ през 2016 година. Яхнал вълната на псевдонационализма, заедно с Каракачанов, Румен Радев направи темата за бежанците един от централните стълбове на своята кампания. В ситуация, в която в България бяха регистрирани по малко от 10000 бежанци, Радев обяви, че "В страната ни влизат млaди мигранти, без семействa. По време на обиколката ми в София има места, на които хората се притеснявaт да замръкнат, заради присъствието на мигрантите"[1], допълнително "нашествието на тези хора щяло да задълбочи демографската криза"[2] като ясно заяви, че е за отмяна на Дъблинското споразумение, против България да получава пари за бежанци от ЕС и затваряне на границите на държавата. Нали помните тази работа с истината?! Докато патриоти, социалисти и Радев създаваха усещането за несигурност, всъщност лошите се оказаха тези от ЕС, които искаха да накарат България насила да приеме милиони бежанци, като заплашат устоите на българщината. "Зaплaшени сме дa стaнем буфернa зона нa Европa"[3], каза Радев и успя да обвърже в едно темата за липсата на сигурност, заплахата за корените и живота на българина, с битуващите от десетилетие митове за Европа, която гледа на България като на втора категория държава и чиито интереси пренебрегва постоянно. Защо това е важно ли? Защото създавайки тази основа, Радев реши да каже и нещо друго - европейските санкциите срещу Русия трябва да се премахнат (теза, която изрази и Цецка Цачева), а присъединяването на Крим към Русия е оправдано, тъй като отговаря на принципа за "правото за самопределение". Та, колко да е изненада онова Радево: "Крим е руски."

Тази кампания ни каза - всичко, което имаше да се знае за това, в какво вярва Румен Радев, още преди да е заел поста на държавен глава. От там насетне беше въпрос на изобретяване на "същинската истина", която да не се пречка на тривиалната и най-вече да заобикаля въпроса за българския национален интерес и най-вече за българската национална сигурност.

За да заобиколи обвиненията към себе си, Радев избра за първото си посещение ЕС, където поиска помощ за охрана на българската граница, а и от коментарите на Жан Клод Юнкер се подразбра, и отмяна на санкциите срещу Русия. Малко по-късно през годината в интервю за Евронюз, повод за което е посещението на Радев на 53-та Мюнхенска конференция по сигурността, категорично обяснява, че "санкциите срещу Русия не помагат, само вредят", като за кратко забравя, че Крим е руски, казвайки: "Ясно е, че анексията на Крим е нарушение на международното право и България подкрепя твърдо всички принципи на международното право. Големият въпрос сега е колко дълго Европа ще стои разделена от санкции, които подкопават доверието - 5, 10, 50 години?"[4]. Тази про-европейска версия на президента обаче не трае дълго, като през октомври 2017, след срещата си с полския президент, за пореден път заявява "Санкциите на ЕС срещу Русия са в ущърб на икономическото развитие", като тук някъде започва и изобретяването на "същинската истина" - "в перспектива трябва да се търсят решения, които да водят към устойчив мир с всички възможни средства на дипломацията"[5]. В услуга и в името на този така лелеян "мир", остана неясен и неразгледан въпросът за това как българската национална сигурност - енергийна, военна и информационна и т.н. следва да се подготви, за модерните предизвикателства, включително тези свързани с кризата (по това време, все още не официална военна инвазия) в Украйна.

Като служебен министър на отбраната в правителството на Георги Близнашки (2014 година), Велизар Шаламанов започна разработването на Национална програма "България в НАТО и Европейската отбрана 2020", част от която имаше текстове, свързани с оценката на средата за сигурност. Като част от тази оценка се казва, че България е в "информационна, хибридна война с Русия", което всъщност е част от по-голямата оценка, направена от официални документи на НАТО, по това време - че има "риск за сигурността на България и Алианса" и заплаха, съответно за нашата сигурност. Разразили се публичен скандал, в който самият премиер Близнашки поиска изтегляне на документа и неговото преразглеждане. Какво е тук някаква тривиална истина, споделена от експерти по сигурността, когато ние имаме на разположение "светлината" на свещта, с която да озарим "същинската истина", че заплаха няма и ние се стремим към мир. Няма изненада тогава, че в актуализацията на Стратегията за национална сигурност (приета 2011 г.), гласувана от НС през 2018-та година, думичките Руска федерация се избягват на всяка цена. Вместо това, за да не изглежда тя неадекватно (вероятно специално заради нашите съюзници и партньори) в нея бе вкарано изречението: "Кризата в Украйна и незаконното анексиране на Кримския полуостров водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в региона на Черно море". Очевидна е липсата на оценка дали това все пак е източник на заплаха и какво ниво на заплаха е възможно да се получи. Какво е направил Върховният главнокомандващ, за да подготви България за възможната промяна на геостратегически и военния баланс, е основен въпрос - освен че се противопоставяше активно на закупуването на самолети за нуждите на българските военновъздушни сили, де? Всичко това, докато заявяваше, че "проблемите на армията могат да бъда решавани само когато говорим истината и когато обсъждаме и решаваме реалните проблеми на армията" и "че се е стигнало до днешното състояние на армията, точно заради дългогодишното производство на "розови доклади", които замитат проблемите"[6].

Такива бяха и посланията, с които Радев върна решението за изпращане на бронирана техника от МВР като помощ за Украйна, тъй като народните представители "не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарението, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят дали предоставяната техника е с отпаднала необходимост". МВР имало и военно-временни задачи, и те не били взети предвид, казва Президентът. Тези мотиви, разбира се, не посочват "тривиалната истина", а именно дали въпросната техника изобщо може да изпълнява изброените от Радев задачи, но то няма и нужда. Нали помните - целта е да се освети "същинската истина", а именно: "Воден съм от убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет." Няма как да заобиколя факта, че при добра подготовка на това решение, нужната комуникация от страна на министерствата и депутатите, подобни мотиви, едва ли щяха да носят каквато и да е светлина!

Така комбинацията от несигурни политици, конюнктурни и ситуационни сблъсъци и интереси и липсата на дългосрочна политическа визия (тук трябваше да плуват яхти, а не военни кораби, по Бойко Борисов), не само легитимираха Румен Радев, като борец за справедливост и алтернатива на управлението, но и разшириха обхвата и влиянието на посланието, когато "неочакваното" се случи и войските на Руската федерация нахлуха в Украйна. Посланието вече не беше неочаквано - "Крим е руски", това не е война, а "специална военна операция", "Украйна настоява да води тази война", ние не трябва да помагаме, тъй като всяка помощ е удължаване на войната, а Радев иска мир. А, да... същинската истина е, че Руската федерация не е заплаха за България и ние трябва да запазим това състояние, като запазваме и неутралитет по отношение на войната. Нищо, че междувременно същата тази федерация, едностранно ни е спряла доставките на газ и ни е обявила за "неприятелска държава". Тази истина бе защитавана от Радев и неговите говорители през поредица от комуникационни послания: 1. Русия като наша освободителка - "3 март е червената линия на нашето търпение. Днес казваме "не" на подмяната и скандалите, чрез които се прокарва проект за похищение на Конституцията"[7]; 2. Паметта - "Народното движение няма да допусне 3 март да бъде заличен, националната ни памет - изтрита, а българската държавност - разградена"; "В момента е в ход агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта"; "Варварското унищожаване на паметници не е само е опит за заличаване на историята, но изостря силно общественото противопоставяне."3. Държавността, която трябва да бъде съхранена, най-добре с превръщането на България в президентска република, разбира се.

Така "магията" бе подхранвана: "Магията й действаше по обратния начин. Какво беше бог? Фокусирана вяра. Ако хората вярват, богът започва да расте. Отначало слабо, но ако блатото учеше на нещо, то бе търпение. Всичко би могло да стане обект на вяра. Шепа пера, вързани с червена панделка, шапка и палто върху няколко пръчки... всичко. Защото, когато всичко, което хората притежават, в действителност е нищо, тогава каквото и да е би могло да бъде почти всичко. След това го храниш, обграждаш го с внимание, както квачка се грижи за пиленцата си, и даваш възможност на силата му да нараства малко по малко. А когато узрее моментът — отваряш пътя... в обратната посока", пише Тери Пратчет в своята книга "Вещици в чужбина".

Така "войната", за редица хора се оказва "мир", историята на зависимост и унижение -освобождение, а общоприети факти - просто интерпретации. Улисани в страховете си, насъсквани срещу бежанците, голяма част българите бяха убедени да повярват, че човешкият живот няма ценност, ако той не е от нашите човеци - спомнете си, реакцията на една част от обществото и политическите партии (специфично "Възраждане" и БСП) срещу помощите за украински бежанци. Загубени в настоящето и изправени пред неясна перспектива, техните погледи са вперени в миналото. Изправени пред липсата на политическа стабилност и доверие в институциите на държавността, на тях им беше предложена носталгия към един отминал и вече обявен за престъпен режим, наложен с оръжието на същата тази армия, чийто паметник, Радев брани. Тук трябва да се каже ясно... това не е паметник. Това е олтар на тази "вяра", която Радев и подобните му се опитват да отгледат. Обект за поклонение, което да храни, обгражда с внимание, за да расте силата й!

Добрата новина е, че изправена пред сблъсък, тази "вяра" се разколебава. На Румен Радев и неговите бълнувания за мир, Зеленски противопостави простото, но съдържателно - ние се борим за живота и свободата си! Нужно е българските политици да започнат тази война за сърцата и умовете на българските граждани, които да свиват пространството за подхранване на горния разказ и да дават все повече основания да върнем вярата в ценности като свободата и човешкият живот.

Очевидно вярата в "наративите" на Радев се подхранва твърде дълго. Очевидно това се засилва от вакуума, който срещаше доскоро сред българския политически и интелектуален елит, очевидно е, че крайната цел е да се изчака моментът да узрее. На това трябва да се сложи край. Ограниченията, с които започнах, са добро начало, но отговорът не може да бъде само институционален. Стратегията за национална сигурност изтече през 2020 година. Сега е изключително добър момент да се постави началото на нов, задълбочен и информиран анализ на предизвикателствата пред българската национална сигурност, както и на визия и план за тяхното преодоляване, който не може да минава единствено през разговора за военната помощ за Украйна.

Сега е изключително добър момент да затворим противоречието относно предишния комунистически режим (вече обявен за престъпен, да напомним) и да изчерпим силите на алтернативния "личния" разказ, който твърди, че понякога там е било по-добре, и да си кажем, че става дума не само за обективна или субективна памет, а за ценностна оценка на това, кои сме ние и какви хора искаме да бъдем. Само така ще стане ясно, че битката, която се води, не е за самия Радев, нито за президентската институция, а за това в какво вярваме! За Радев е ясно, другите са ми важни!

[1] "Радев и Каракачанов впрегнаха в агитацията си страха от бежанците", 23.10.2016

[2] "Защо лъжат, че България е залята от бежанци?" - 26.10.2016

[3] Пак там

[4] "Радев повтори: Санкциите срещу Русия не помагат, само вредят" - 17.02.2017

[5] Санкциите срещу Русия скоро ще паднат, уверен Румен Радев - 12.01.2017

[6] Президентът Радев: Връщането на казармата има своите плюсове, но към момента няма как да стане - 21.05.2017

[7] Радев няма да допусне сглобкаджийска епопея на зачеркнатите - 19.08.2023