Измина повече от десетилетие откакто сторителингът се наложи в политическия маркетинг и заема особено важно място в Русия на Владимир Путин. Руският президент разчита на грижливо построена история, разказана за целите на комуникацията и легитимирането на неговата вътрешна и външна политика.

Днес сторителингът на Путин (основан на виктимизацията на Русия, антизападната политика, антиамериканизма и противопоставянето на една руска алтернатива на западния декадентски модел), благодарение на който той постигна безпрецедентна популярност, реабилитирайки същевременно международната му политика (особено в Украйна и Сирия), изглежда очевидно ерозирал в очите на руското население. Това отбелязва в коментар френското издание La Tribune.

Рухването на матрицата СССР

Той наистина е дълбоко засегнат от влошаващата се икономическа ситуация (- 0.2% ръст на БВП през 2016 г.), вследствие на западните санкции и спада на цените на петрола на световните пазари (в периода юли 2014 г. - февруари 2016 г., цената на Brent е паднала с над 65%, от 110 до 35 долара за барел, според INSEE).

От идването си на власт през 1999 г. Владимир Путин много предпазливо извая сторителинга си, разбирайки бързо, че в политиката най-много са "историите, които ни управляват".

Ранните му години в Кремъл бяха белязани от желанието да се подновят връзките с европейските страни. Това несъмнено е времето, когато "Западът", в руския официален дискурс, който може да се намери на сайта на Външно министерство, все по-често е идентифициран със САЩ, докато европейците се считат за съюзници и неизбежни партньори. Това позициониране е отчасти свързано с факта, че Русия е много слаба през 90-те години.

Шокът от разпадането на СССР бе последван от социално-икономическа и политическа нестабилност, както и от несигурност и насилие, които белязаха руското общество. Дълбокото чувство за унижение на Русия на международната сцена беше споделено от голяма част от населението, което е много националистическо по душа.

Демонизираният Запад

В този контекст авторитарната и бюрократична форма на власт в Русия съответства на определени очаквания на населението: трябваше да бъдат възстановени вътрешният ред и сигурност, да се подобри жизненият стандарт (особено на средната класа) и да се осигури връщането в челните редици на международната сцена. Европейският съюз изглеждаше неизбежен съюзник за постигането на тези цели.

Сторителингът на Путин от началото на първия му мандат разчиташе и на историческите, икономическите и културни връзки между Европа и Русия, което анализаторите наричат прагматична стратегия. Такова говорене оправдаваше опитите за политическо и икономическо сближаване с Европейския съюз - съюз, представен като средство и източник на вдъхновение за вътрешно обновление в Русия. Този дискурс не трая дълго.

В края на 2000 г. Русия и Европейският съюз, и двете силно засегнати от икономическата и финансова криза от 2008 г., правейки си скромна равносметка на годините на помирение, навлязоха в дълъг период на взаимното отхвърляне. В Русия на повърхността изплува ново чувство на унижение, чийто източник изглежда са европейците, които не могат да говорят като равен с равен, заемайки често позата (във възприятието на Путин) на проповедници. Този контекст обуславя появата на нов сторителинг.

Този път вълна от демонизация на "Запада", обхващаща "Съединените щати и Европа", замества говоренето за общо наследство и привилегировани връзки между Русия и Европейския съюз. В отговор на славянофилското движение от ХІХ век Путин се позиционира като безусловен поддръжник на една руска алтернатива, основана на национализъм, авторитаризъм и православие.

Тази алтернатива е в основата на мерките на Русия за "защита" срещу проявленията на западния "декаданс", представляващи сериозна оправданост за местната и външната политика на Путин (хомосексуален "пропаганден" закон, процесът срещу Pussy Riots , намеса през 2008 г. в Грузия, "връщане" на Крим на Русия и т.н.). Разказът за дискомфорта и несигурността, които западното общество поражда, заема специално място в комуникацията на Кремъл.

Неподходящ речитатив за дълъг период от време?

Затова сторителингът на Путин има нужда от обновяване. Всъщност, руското население става все по-бедно (особено средната класа), инфлацията се колебае и общият жизнен стандарт спада.

Ето защо дискурс, който по същество се основава на опозицията и недоверието, с последиците от нарастващата изолация, може да има вредно въздействие в средносрочен и дългосрочен план. Разказването на истории за определена федеративна власт от няколко години изглежда се превръща в бомба със закъснител за Кремъл.

Колкото и издръжливо да е руското население и да се държи като жертва в името на изключителността и величието на страната си, все по-продънените портмонета и все по-празните чинии в крайна сметка биха могли да вземат връх.

Напрежението в руското общество (демонстрации срещу евентуален нов мандат на Владимир Путин през април на площад "Болотная" в Москва и др.) илюстрира нарастващите слабости на един дълбоко националистически и опозиционен на Запада сторителинг, който не успява да бъде достатъчно обединяващ в навечерието на изборите през 2018 г.

Рециклиране на сторителингa на властта

Макар да можем да си представим, че авторитарното управление в Русия не обръща особено внимание на демократичния "дефицит" в страната, Владимир Путин, наред с други неща, изгражда легитимността си върху върху образа на лидера, който е близък с народа си и има "лична отговорност" пред него - термин, припомнян настоятелно от Путин в поредицата му от интервюта с Оливър Стоун между 2015 г. и 2017 г.

Другият немаловажен фактор, който трябва да убеди руските власти да преосмислят сторителингa си, е демографският. По време на напрежението от миналия юни, след задържането на Алексей Навални, много демонстранти бяха малолетни, от това поколение, което познава само сегашния президент. Те вероятно няма да бъдат толкова възприемчиви към посланията, които са оказали силно влияние върху родителите им.

Лидерът, който гледа към хоризонта на 2025-2030 г. (и това е случаят на Путин), трябва да намери добра история, която да управлява в тази перспектива. Еднo ново повествование чака да бъде намеренo, но коe?

В международен план напрегнатите отношения със "Запада" са достигнали безпрецедентно ниво от края на Студената война и избирането на Доналд Тръмп очевидно не промени нещата. Интеграцията в постсъветското пространство се бори да намери общ импулс сред засегнатите страни, особено след събитията в Крим и Донбас.

Отвъд декларациите за приятелство между Пекин и Москва, съвместните им проекти изпитват трудности да се реализират. А във вътрешен план е също толкова трудно да се намери материал за тази нова история, която да "управлява" руснаците.

Путин няма да успее да изкорени най-старите наративни елементи, но ще може ли да ги рециклира в разказ, който все още предстои да бъде измислен?

Превод: Петя Михайлова