Започва нова ера. Антиутопията се превръща в реализъм

Никога не е било разумно същество да се страхува от спасението толкова, колкото и от бедствието, ако не даже и повече. Ужасени от една не толкова ужасна болест (чумата, холерата и проказата са далеч по-досадни), вместо на четири очи да гледаме кога и откъде ще се появи лекарство и да се блъскаме да го получим първи, страхуваме се и от него, както и от болестта. Това означава само едно - и бедствието, и спасението са подозрителни и то ако не сами по себе си, то в очите на масовия наблюдател.

Толкова подозрителни, че в момента тече безпрецедентна глобална пиар кампания в подкрепа на ваксинирането. Настоящи и бивши държавни ръководители се ваксинират публично (друг е въпросът как може да се докаже с какво) и по този начин стават протагонисти в пропагандния спектакъл. Някои лидери се ваксинират даже и с по две различни ваксини. Лидерите са важни, защото според своята материална половина човекът е най-обикновено животно, някакъв павиан с не толкова червен задник, който гледа какво ще направи най-едрият павиан в стадото, за да направи и той като него. Този и никакъв друг е механизмът, заради който лидери и звезди публично правят нещо, което се очаква да направят и останалите. И изглежда работи, защото целокупното човечество вярва, че Брус Уилис пие само HELL.

Но да се молиш на потребителя да потребява не е добър маркетингов ход. Добрият ход е да го накараш да пожелае продукта, а още по-добре - да му внушиш, че ще трябва да се бори за него. Ето, в Англия в навечерието на Коледа, в разгара на заветния шопинг внезапно се появи нов щам на вируса, много по-заразен. Спокойно! Новите ваксини действат и срещу него, само дето няма да са толкова много. Ще произведат наполовина от обещаното, а пък Щатите и Германия ще бъдат с предимство. Вдигате ли вече телефона да пуснете връзки, да прередите комшията и да се боднете преди него?

Не, ваксината все още няма да стане задължителна, защото ще наскачат протестърите, затова трябва да се подходи така, че да я възжелаем с цялото си същество и да сме готови на безподобни низости, за да се доберем до нея. И като се доберем, да считаме това за най-значимото постижение в живота си. Ето така работи грамотната реклама.

Аз като рекламист бих стигнал още по-далеч. Бих препоръчал да се обяви, че от 2021 ваксината вече не е безплатна, а напротив - доста е скъпичка. В някои случаи вдигането на цената увеличава оборота, но не ме питайте сега в кои, защото ще се отплеснем. Ще предложа също цената да бъде наполовина за онзи, който предплати три ваксинации напред, защото нали никой не си прави илюзията, че всичко ще свърши само с една? Чудовищните мутации на щама тепърва предстоят! Най-сетне ще предложа да има отстъпка при масово ваксиниране - за цяло семейство с бабите, дядовците, лелите и чичовците - 20%; ако пък доведеш два апартамента съседи, за теб ваксината е безплатна. Ето това е маркетинг.

Извън кръга на шегата, добрата кампания никога не залага само на един кон. Публичното ваксиниране на световни лидери е внушителен спектакъл, но е добре да се подкрепи и с още нещичко. Ето защо СЗО - тази бюрократична метастаза на ООН - разпространи "новината", че Дядо Коледа вече се е ваксинирал и той.

"Дядо Коледа е имунизиран срещу COVID-19 - заяви Мария ван Керхов от СЗО след свой разговор с добрия старец - и ще може да донесе подаръци на децата в нощта на 24 срещу 25 декември. Мога да ви кажа, че Дядо Коледа е имунизиран срещу този вирус. Той е добре, Госпожа Коледа също е добре и в момента са много заети. Ограниченията за пътуване няма да му попречат да раздаде подаръците и тази година."

Мен най ме кефи, че мерките засягат дори и митичните същества. Митичните същества трябва да се подчиняват на мерките! Никакви полети до Невърленд без ваксинация и с нокторезачка в дамската чантичка!

Възможно ли е глобалният елит на човечеството да е затъпял? Едва ли, но пък идеокрацията не е само литературна утопия.

Едно е ясно - щом пиарът е толкова тежък, щом в него са ангажирани глобални ресурси, то очевидно тежък е и проблемът. Не проблемът с болестта или с мерките, които властите се мъчат да измислят в движение, а с недоверието, с което масовият човек посреща всичко това. Такова нещо наистина никога не е било. Какво е то: масова психоза или последни здрави изблици на инстинкт за самосъхранение, когато бозайникът не знае откъде идва този страшен шум, но с гръбначния си мозък долавя, че не е за добро; разумна предпазливост или ирационална паника. И коя е причината бозайникът да се страхува от лекарството повече отколкото от болестта?

Причината е окончателната смърт на доверието. А доверието е мъртво, защото вече никой не вярва на почтеността и добронамереността. Ако някой ти протегне ръка, то го прави единствено за своя, но не и за твоя полза. Съчувствието и милосърдието са само рекламна опаковка на всевъзможни меркантилни внушения. Сякаш господарят на лъжата вече не си прави труда да се крие и да се преструва на нещо, което не е.

Болезнен е въпросът с доверието в авторитетите. До неотдавна мерило за правдоподобност бяха медиите. Тогава ако нещо се напишеше във вестника или пък се покажеше по телевизията, значи можеше да се приеме за истина. Лидерите на обществено мнение бързо установиха това и започнаха да използват медиите за пропаганда, като покрай истината прокарваха и изводите, до които тя трябва да доведе. Защото една и съща истина може да доведе до много и твърде различни изводи.

С интернет авторитетът на медиите свърши. Всеки може да си създаде собствена медия, да напише в нея каквото си пожелае и после да я цитира като независим източник. През 2017 Британският речник на английския език обяви Fake News за дума на годината. С лъжа започнаха да се занимават и абсолютни дилетанти - зли и неграмотни, - ефектът от което беше криза в доверието на публиката. Днес, ако кажеш на публиката "добър ден", тя ще вдигне глава, за да види дали не е нощ. Разбира се, не говоря за милионите лековерни, които приемат всичко за чиста монета. Ако ги нямаше тях, нямаше да има и пазар на фалшиви новини.

И така, очертават се две породи публика по отношение на лъжата: съмняващи се във всичко и вярващи на всичко, стига източникът да е признат от тях за авторитет. Първите не вярват, че ваксините са за добро, именно защото така ги убеждават. Вторите вярват, че ваксините са за зло, защото са го чули от "достоверен източник". Опиянението от свободата на словото в средата на миналия век се превърна в параноична мнителност. Това е качественият белег на новото време, не нещо друго. Човек не е в състояние да обработи и верифицира цялата заливаща го информация, затова е принуден да я приема на доверие. А с това доверие се злоупотребява в чудовищни мащаби, от най-различни манипулатори и с най-различни цели.

Разбира се, в основата е релативизмът и загубата на обективни (преди всичко нравствени) критерии. Някогашното "той не би те излъгал" е заменено с "ще те излъже и окото му няма да трепне". Вече ще те излъжат дори и да нямат изгода, а просто така, за кеф, защото им се е появила възможност. При това положение няма да повярваш, дори и когато ти съобщят полезна за теб истина, защото имаш животински инстинкт за самосъхранение. Дори и животно не можеш да лъжеш безкрайно, защото в един момент спира да ти вярва.

Медиите са част от културата. Като най-динамична нейна част те първи страдат от заразата на безпътицата и я предават на другите части в организма. Организмът се заразява и скоро подозрението, недоверието, безпътицата ще се превърнат в абсурд, в масова параноя, която ще покаже най-различни лица, но общото между тях ще бъде отхвърлянето на Истината. А най-смешното ще е, че ще нарекат отхвърлянето на Истината "благоразумие". И когато Истината дойде при тях, няма да я познаят или по-лошо - ще я познаят, но откровено ще ѝ заявят, че вече е ненужна и дори вредна, както е сторил Великият инквизитор на Достоевски. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.