Защо социализмът се завръща отново, след като вече се провали многократно?

Социализмът преживява своеобразен ренесанс по света.

В Ню Йорк социалист скоро може да стане кмет. Зохран Мамдани е кандидатът на демократите за кмет на ноемврийските избори. В предварителните избори, проведени от 14 до 24 юни, той победи повече от дузина опонента, включително Андрю Куомо.

По подобен начин в германската столица Берлин радикалният социалист Ферат Кочак има добри шансове да бъде избран за кмет догодина. Очаква се Кочак, самопровъзгласил се за марксист и пропалестински активист, да се кандидатира под знамето на Die Linke ("Левицата"). В момента Die Linke са втората по големина партия в Берлин и най-мощната от трите леви партии, които според последните проучвания се очаква колективно да спечелят над 50% от гласовете.

Това е просто е изумително: социализъм вече е бил опитван в Съветския съюз, Югославия, Албания, Полша, Виетнам, България, Румъния, Чехословакия, Северна Корея, Унгария, Китай, Източна Германия, Куба, Танзания, Бенин, Лаос, Алжир, Южен Йемен, Сомалия, Конго, Етиопия, Камбоджа, Мозамбик, Ангола, Никарагуа, Венецуела и много други страни.

Без изключение всички тези опити са се провалили.

Или системите са се сринали напълно, както в Съветския съюз, или населението на тези страни живее в крайна бедност, както в Куба, Северна Корея и Венецуела. Това пише Райнер Цителман, немски историк и журналист, в статия за френския ежедневник L'. Единствените страни, където жизненият стандарт се е подобрил през последните десетилетия, са Китай и Виетнам. Успехът на тези две страни обаче започва едва след въвеждането на частната собственост и прилагането на капиталистически реформи.

В Китай 88% от населението живее в крайна бедност в края на ерата на Мао; икономическият растеж започва едва с въвеждането на частната собственост и капиталистическите реформи на Дън Сяопин.

Виетнам е най-бедната страна в света преди прехода си към пазарна икономика в края на 80-те години на миналия век.

Това не е "истински социализъм"

Как е възможно идея, която се е проваляла толкова много пъти, в толкова различни форми и при толкова разнообразни условия, да е все още толкова популярна?

Защото социалистите са успели да се дистанцират от тези неуспешни експерименти. Когато социалистите се сблъскат с този дълъг списък от неуспехи, те винаги отговарят, че тези примери не доказват нищо, защото не са били истински социалистически модели.

Изкуственият интелект на Мъск е новият технофашизъм

Grok, чатботът на Мъск, преминава от „Mecha-Hitler“ до военен партньор на САЩ

Преди обаче всеки от тези експерименти да се провали толкова мизерно, социалистите ги възхваляваха всичките. Най-скорошният пример е Венецуела, която беше възхвалявана от леви интелектуалци по целия свят в началото на новия век.

Днес 80% от населението на Венецуела, някога най-богатата страна в Южна Америка, живее в бедност.

Една четвърт от гражданите ѝ са избягали от страната, защото социалистическите лидери на Венецуела са пренебрегнали ключов момент: социализмът "работи", само ако построите стена като в Източна Германия.

И ако попитате социалистите днес, същите социалисти, които само преди няколко години хвалеха Венецуела като модел за подражание, те просто отговарят, че това все пак не е бил истински социализъм. В книгата си "Социализмът. Провалената идея, която никога не умира" икономистът Кристиян Ниймиц описва три отделни фази, през които е преминал всеки социалистически експеримент: - Фазата на медения месец: По време на тази начална фаза интелектуалците по целия свят са ентусиазирани и хвалят системата докрай. - Фазата на извиненията и "Какво би станало, ако": Западните интелектуалци продължават да подкрепят експеримента, но тонът им става гневен и защитен. Грешките се признават, но често се приписват на капиталисти, външни врагове или бойкоти на Съединените щати. - Фазата "Това не е истински социализъм": На този етап, след като провалите станат очевидни, бившите поддръжници отричат, че системата е била наистина социалистическа. Те твърдят, че страната никога не е била социалистическа.

Демонтиране на капитализма

На тези, които посочват провала на всички системи, вдъхновени от Карл Маркс и внедрени през последния век, обикновено се казва, че тези системи са тълкували или прилагали погрешно неговите идеи, които сами по себе си са били правилни.

Това разсъждение служи като ключов защитен механизъм за антикапиталистите, позволявайки им да отделят "добрия Карл Маркс" от корумпираната политическа реалност на марксизма.

Тезата, че теорията не е била систематично и напълно разбрана повече от сто години, е много смела и може да се разглежда като сурова присъда към теоретика, тъй като би означавало, че той се е изразил по изключително объркан и подвеждащ начин. Това обаче е несправедливо спрямо Маркс.

Да направим Русия отново средновековна! Как Путин гради алтернатива на демокрацията с Иван Грозни и Сталин

В Москва се случва процес по "неомедиевализъм" и "ресталинизация"

Той умишлено не е разкрил идеите си за бъдещото социалистическо или комунистическо общество. Очевидно е обаче, че социализмът - като преходен етап към безкласово комунистическо общество - е трябвало да се основава на премахването на частната собственост върху средствата за производство.

Маркс последователно е подчертавал този момент. И точно това се е случило във всички социалистически системи. В настоящия контекст национализацията вече не е единственият метод за постигане на тази цел: съвременният социализъм често запазва формалната структура на частната собственост, но на практика това не е нищо повече от празна черупка.

Днешните социалисти се стремят да демонтират капитализма не толкова чрез национализация, но преди всичко чрез сложна система от регулации и високи данъци. Национализацията обаче остава опция.

Както в Берлин, където социалдемократите наскоро внесоха законопроект, който би позволил мащабна национализация и експроприация на предприятия и недвижими имоти.