Защо ударът срещу Сирия няма да е незабавен

Държавните ръководители на САЩ, Великобритания и Франция са готови да нанесат наказателен удар срещу режима на Асад, но националните парламенти във Вашингтон, Лондон и Париж настояват да се изчакат резултатите от разследването на инспекторите на ООН. Това пише Корнелия Бонел във френския Liberation.

Според журналистката от западните изявления след химическата атака от 21 август произлизало внушението за незабавен удар срещу режима в Дамаск. „Идеята бе да се „накаже" Асад за използването на химическо оръжие, отговорът трябваше да е бърз, за да има посланието поне минимален ефект. Седмица по-късно се създава впечатлението, че военната намеса все още е планирана, но няма да се случи незабавно."
Бонел смята, че тройката САЩ - Великобритания - Франция има техническа готовност за атака, но не е готова нито в дипломатически, нито в политически план.

Тя подчертава, че теоретически само резолюция на Съвета за сигурност на ООН може да даде санкция за използването на сила, но намира варианта за малко вероятен - поради подкрепата за режима в Дамаск от Москва и Пекин.

Независимо от това прессекретарят на „Даунинг стийт" 10 заяви вчера, че Лондон е в състояние да нанесе удар срещу Сирия в съответствие с правото на хуманитарна намеса, заобикаляйки Съвета. В сряда изявлението на Държавния департамент на САЩ бе в същия дух, се отбелязва в статията на Бонел. И продължава: но Франция, САЩ и Великобритания не искат да атакуват Сирия без минимални законови рамки и международна подкрепа, която би легитимирала операцията в по-голяма степен. Възможно е, твърди Liberation, сирийският въпрос да бъде поставен за разглеждане от Генералната асамблея на ООН, но засега подобна стъпка не е планирана.

Френската журналистка напомня, че президентът на САЩ като върховен главнокомандващ не е длъжен да получи съгласие от Конгреса, но трябва да проведе консултации и така се оказва под натиска на парламентаристите. Пред Обама са поставени редица въпроси относно плановете му в случай на провал на операцията и включването на Иран в конфликта.

Във Франция гласуването не е задължително, но политическата класа е разделена по въпроса за намесата в сирийската криза и едва ли Франсоа Оланд ще успее да се измъкне от дебати.

В най-неизгодна позиция е британският премиер Дейвид Камерън - за започването на акция му е необходимо съгласието на парламента. Но лейбъристите вече заявиха, че няма да допуснат интервенция до момента, в който не бъдат готови резултатите от разследването на ООН. Липсата на парламентарна подкрепа за военен удар по Дамаск бе определена от политическия анализатор на The Times Френсис Елиот като „най-тежкото унижение за цялото време на поста премиер-министър" за Камерън.

„На 5 и 6 септември в Санкт Петербург ще се проведе икономическа среща на Г20, но Сирия досега не е в дневния й ред. Да се нанесе удар срещу Сирия сега означава сериозно да бъдат компрометирани отношенията между страните - на първо място отношенията между Москва и Вашингтон, които и без това са доста обтегнати покрай аферата „Сноудън", посочва френското издание.

И прогнозира, че е очевидно, че срещу Сирия няма да полетят ракети, докато екипите на ООН са на сирийска територия. А като се имат предвид мащабите на евентуална операция, би трябвало преди нея от страната да бъде евакуиран персоналът на различните международни организации, които все още работят там.