От средата на септември в Пазарджик тече съдебната сага срещу имама на Сърница Саид Мехмет Мутлу и тринайсет негови последователи, обвинени в проповядване на радикален ислям (всъщност формулировката на обвинението в НОХД №330/2012 е малко по немедийно звучаща - членуване в незаконна организация, пропаганда на антидемократична идеология и омраза на религиозна основа).

Особена колоритност на процеса - като изключим задължителната агитка от жени, забулени в бурки, пред съдебната зала - придава и намекът за връзки на обвиняемите с приетата от САЩ и редица европейски държави за близка до ислямски терористи организация „Ал Уакф ал Ислами".

В това дело, а и в случилите се напоследък безобразни посегателства върху български национални светини родните националисти виждат удобен момент за автореанимация преди поредните парламентарни избори, за да не изчезнат окончателно от политическата карта на страната.

В същото време Стара Европа вече започва реално да изпитва панически страх от все по-агресивното нашествие на исляма.

Един от най-скептичните за бъдещето на западната цивилизация е политическият коментатор и съветник на трима американски президенти (Никсън, Форд, Рейгън) Патрик Бюканън. Още в книгата си „Смъртта на Запада" той мрачно предсказа, че поради демографската криза този свят ще загине до петдесет години. Теорията си потвърди и в новата си книга - „Самоубийството на свръхдържавата: ще доживее ли Америка 2025".

Не провокативният филм със съмнителни художествени качества за пророка Мохамед, а изначалната омраза към всичко американско и западно е в основата на вълната бунтове в арабския свят, достигнала и редица европейски столици, категоричен е Бюканън.

„Те ненавиждат Съединените щати. Ненавиждат нашата култура. Ненавиждат нашата политика. Носят в себе си историческа обида. Те могат да бъдат само антиамериканисти." Според анализатора събитията в Либия (убийството в Бенгази на US посланика, б.р.) не са имали нищо общо със спонтанната реакция - той нарича това планиран, подготвен терористичен акт.

„Мисля - отбелязва Бюканън, - че има реална несъвместимост между американската култура и културата на фундаментализма на ислямския свят. Там революцията продължава, настъпва религиозно пробуждане - сред бедните и работническата класа. Единственото, което те имат, е ислямската вяра. В това отношение те са много войнствени. И гледат на врага като на въплъщение на сатаната, а в този образ се вписват американците и останалите - с тяхното културно нашествие."

Писателят зловещо прогнозира, че поради свиване на „християнско-европейската сърцевина" и ръста на религиозните, расовите, етническите противоречия, а не и без участието на демографските тенденции, ведно със склонността на европейската и американската цивилизации към хомосексуализма, към края на 21. век западните народи напълно ще изчезнат. И на тяхно място ще дойдат мюсюлманите.

Радикалните ислямисти предчувстват идването на тяхното време и не жалят сили и средства да ускорят процеса максимално.

Документалният филм „Аллах ислам" на израелския журналист Цви Иехезкели, заснет в няколко европейски държави през пролетта на тази година, дава известна представа за мащабите на ислямизацията на Западна Европа на битово ниво. За да се реализира проектът, се наложило по време на снимките Иехезкели - владеещ няколко арабски диалекта, ръководител на арабския отдел на новините на 10. канал на Израелската телевизия - няколко пъти да се представя за палестинец.

Ето няколко епизода от филма, представени от радио „Голос России", които за пореден път потвърждават теорията за ислямизирането на Европа.

Малмьо, Швеция. Джамия, която открито пропагандира джихад. Стените й са изписани с призиви за война с „неверниците". В семейството на емигранти мюсюлмани журналистът пита тийнейджър: „Какъв мечтаеш да станеш?" Отговорът: „Моята мечта е джихад!"

Брюксел. Член на организацията „Шериат за Белгия" се заканва, че когато тук се наложат законите на шериата, белгийците ще трябва да се посвият, а накрая окончателно да се махнат от страната. Друг активист на белгийската клетка на организацията откровеничи пред камерата: „Никога няма да спрем. Не ни плаши затворът и дори смъртта - ние сме готови да умрем като шахиди!"

Лондон. Лидерът на ислямистите в мегаполиса шейх Анджима Худари признава пред „палестинския" журналист, че 11 септември за него и хората му е начало на възраждането. В Ислямския център в Лутън младият мюсюлманин заявява: „Сега ислямът е навсякъде! Денонощно работим за създаването на всемирен халифат. И ще победим!"

Цви Иехезкели посочва, че голяма част от най-агресивните герои на филма му са от четвърто поколение емигранти мюсюлмани. Това поколение казва „не" на западната цивилизация и се готви за джихад, за цивилизационен сблъсък, в който - ако вярваме на Бюканън - Западът няма да оцелее.

Смешното е, че самият Запад - Европейският съюз и САЩ, „демократизирайки" страните от Близкия изток и Северна Африка, докарва на власт ислямистки режими. На аналитиците им омръзна да пишат за мотиката, която западните политици настъпват, или за бумеранга, който се връща при онзи, който го е хвърлил.

Според Евгений Сатановский - президент на Института за Близкия изток, водещ експерт по политиката на Израел, страните от Близкия и Средния изток - „взривоопасни" държави са Великобритания, Германия, Швеция, Белгия, Франция. Само в последната всяка година над 50 хиляди души приемат исляма, десет на сто от тях са привърженици на радикални течения.

Експертът алармира за наличието на цели мюсюлмански градски анклави - 30, 40, 50 процента ислямски са Малмьо, големи немски градове, Брюксел.

„Тава е различен Брюксел, в който повече от половината ученици са от тези мюсюлмански квартали, това вече не е столицата на Европа. Антверпен, където ти казват „не влизай в този квартал, просто няма да излезеш от там", не е онзи Антверпен, който помня от преди десетилетие и половина", твърди Сатановский.

И допълва: „Всичко това е пред очите ни. В това число и падането на режимите след „арабската пролет" и безумната ислямизация на всичко онова, което до вчера бе светска диктатура."

Според белоруския аналитик Николай Малишевский западният център на ислямизма е Лондон. Той напомня, че още през 1990 Хосни Мубарак огласява списък с четиринайсет терористични организации, базирани в британската столица.

Към началото на 2009 - според данни на Държавния департамент на САЩ - 32 на сто от британските мюсюлмани са „за" убийство в името на исляма, 40 процента биха „приветствали въвеждането на законите на шериата на територията на Великобритания".

За Ришар Праске, ръководител на Съвета на еврейските организации във Франция, снизхождението към радикалния ислям е аналогично с проявите на снизходителност към нацизма. Изявлението си той прави на 7 октомври 2012 в Елисейския дворец пред президента Оланд, за да привлече внимание към сериозния проблем.

„Ислямизмът - твърди Праске - е възприемане на света, срещу което трябва да се протестира с пълно гърло, ако не сме съгласни с омешването на духовното и светското под един политически „покрив", без оглед на религиозна етика. В същото време радикалният ислям отразява светоглед, който изисква продължаване на божественото дело, безмилостно унищожавайки всички врагове..."

Нацизмът и радикалният ислям, смята той, имат два очебийни общи елемента: първият - статутът на евреите като приоритетни врагове, вторият - тяхното обезличаване.

„За нацистите евреите бяха хлебарки, плъхове, въшки или дори просто по-големи бактерии. За радикалните ислямисти юдеите и християните са макаци, свини, магарета и кучета. Експерти спорят по различните определения и можем да се включим в дебата за мястото в животинската йерархия, но сигналът по същество е един и същ: врагът само външно прилича на човек - коментира Праске. - Истинското познание е в умението да се открие животинската му същност."

Песимизмът на автора е очевиден: „Каквото и да се говори, в света действително съществува идеологията на радикалния ислям, която е основана на убийства в името на Аллах. И влиянието й изобщо не намалява. С нея е невъзможно да се постигнат компромиси. Както и преди се е случвало, чуват се призиви да проявим сдържаност. Но историята вече ни показа, че сами ще сме виновни за своите страдания, ако продължаваме да упорстваме в своята слепота."

Очевидно европейската (американската) политика в Близкия изток и Северна Африка се нуждае от ревизия. Българската политика по отношение на исляма също би трябвало да излезе от стилистиката на вечното Yes! или другата крайност - пещерния национализъм.

Вместо демократизация, разпадането на светските диктатури в арабския свят заплашва с радикализиране на движенията под знака на полумесеца. И западните политици (и българските им подгласници), без да познават и разбират региона, са на път да доведат до окончателната му дестабилизация.

Което несъмнено би довело до сбъдването на мрачните прогнози на Бюканън за западната цивилизация.