Идната сряда, ако Парламентът специално не реши друго, извънредното положение ще свърши. Някои казват, че с промените в Закона за здравето, които минаха на второ четене в комисия, извънредното положение ще се превърне в редовно, но не е така. Напротив, почти всички ограничения отпадат, а облекченията се удължават с два месеца. Но това е тема на друг разговор.

Минаха само някакви си два месеца, а ни се струва, че цял живот сме живели така. Ще минат още два и ще ни се струва, че никога не е било - така е устроен човек: податлив е на пропагандата и на общественото мнение, но бързо ги забравя, когато въздействието им престане. Вероятно може да се изведе и такова правило: колкото време е траело промиването, толкова ще продължи и отшумяването му. Вижте комунистическата пропаганда - 50 години дейност, 30 години последици. Стягайте се за още поне 20.

Какво ще правим като вдигнат извънредното положение? Няма ли да ни липсват меметата? Няма ли да ни липсва цялото това остроумие на гърба на Мутафчийски, което се бе превърнало в продуктивен фолклорен жанр? Както има песни за Крали Марко, както има вицове за Бойко Борисов, така има и мемета за ген. Мутафчийски. Къде сте, съвременни братя Миладинови!

Няма ли да ни липсват маските? Тъкмо започваха да се превръщат в неизменна част от тоалета (ах, колко ти тича масчицата на обущетата!), нещо като шапката за господата от XIX век. Ако продължи още малко така, ще започне да се приема за неприлично да излезеш без маска, както едно време е било неприлично да излезеш гологлав. А ако продължи и още малко, тогава току-виж на хората без маски започнали да гледат като на нудисти. Но нищо ново под слънцето: за жените в ислямския свят маскирането е вековна традиция, а демаскирането на публично място - скандално разголване. Конюнктура.

Вдигането на извънредното положение беше неизбежно. То започна в глобален мащаб, дали защото експериментът COVID-19, без да ни уведомят, най-сетне е приключил с един или друг резултат, или пък тревожно се приближи туристическият сезон, който е грехота да се пропуска заради някакви си страхове и опасения. Не съм търсил конкретни данни, но изглежда туризмът е важно перо в световната икономика. Той, както и всяко друго нещо по тази грешна земя, си има светла и тъмна половина. От една страна, днес всеки може да посети ресторантите и музеите на другите народи, от друга, по земното кълбо плъзнаха весели компании на алкохолен и секс туризъм. Не знам, някой брои ли с нужното усърдие колко през последното денонощие са новите заразени с венерически болести и СПИН?

Вдигането на извънредното положение е неизбежно, защото ако продължи, редът в обществото ще се разстрои дотам, че последиците ще бъдат вече наистина осезателни и в сравнение с тях вирусът ще ни се стори досада като гъбички по краката в обществен басейн. Какво да изберем: страха за живота или страха за икономиката? Човек инстинктивно избира по-реалния страх, а по-ирационалния оставя на заден план. Затова и сигналите, които пристигат от други страни по света, вече са на вълна отпадане на ограниченията. Дори и у нас вчера или онзи ден медиите съобщиха, че за текущото денонощие никой не е умрял. Следователно, ако довчера беше смъртоносно да ходиш без маска, днес вече не е.

Така или иначе, след премеждието "Коронавирус" - когато, както и ако приключи то - в човека ще останат два вида следи: имуноглобулини (антитела) в кръвта и полезни или вредни изменения в душата, според човека. Денят след отпадането на задължителното носене на маски за мен поне беше много поучителен. Улиците в моя квартал, към които спада и емблематичната "Витошка", показаха два вида хора: с маски и без маски. Тези с маските, не повече от 15-20%, даже автомобилите си шофираха така. Нали знаете обяснението? Климатикът вкарва и върти из салона микроби, затова маските са съвсем на място. Но ако е така, след половин час маската не заприличва ли на филтъра на климатика? Все едно. Всъщност видовете хора са три, защото тези без маските от своя страна се делят на два вида. Първите са убедени, че носенето на маска е пълна глупост и дори експеримент, който да покаже до какво издевателство над себе си хората могат да понесат доброволно. Вторите са типичните корпоративни люде (не в икономическия смисъл), на които се крепи западната цивилизация. Те принадлежат на златната среда, с развито гражданско чувство и ангажимент към обществото. Те уважават институциите и изпълняват разпоредбите им, защото са убедени, че в крайна сметка така е добре за всички. Когато маските бяха задължителни, те ги носеха не толкова за да предпазят себе си, колкото да предпазят другите от себе си. И даже не толкова заради това, колкото да покажат солидарност със съгражданите си, с другите членове на общността, които се боят. Когато забраната падна, корпоративните хора дисциплинирано свалиха маските, независимо дали са ги считали за смислени или за безсмислени. Що се отнася до онези, които продължават да ходят маскирани, то сега се замислям, че и те не са един, а два вида, с което видовете стават четири. Първият вид маскирани са паникьорите. Те наистина вярват, че маските, които носят на улицата, независимо че на 20-30 метра пред тях и зад тях не се вижда никакъв човек - ни болен, ни здрав, - играят решаваща роля в това дали ще се разболеят или ще се спасят. Има такива хора, някои от тях са хипохондрици. Те носеха маски и тогава, когато беше медийната истерия за фините прахови частици, от които се хваща рак, помните ли я? Вторият вид маскирани са здравословно живеещите. Ако някой си направи труда да проучи, вероятно ще се окаже, че поне половината от тях са вегани, йоги или нещо от този род. Те също се маскираха по време на ФПЧ-истерията. Здравословно живеещите чрез здравословния си живот, особено когато е натрапчиво показен, не толкова искат да живеят вечно в неувяхваща младост, макар че и това също, колкото да покажат превъзходството си над останалите. Някои от тях се мислят едва ли не за нов, еволюционно по-съвършен биологичен вид.

Това са видовете хора. Както личи, те са твърде разнообразни, макар да носят една природа - човечество - и поради това и животът без брифинги и маски ще бъде пъстър и многообразен, както е бил винаги. Човечеството затова е толкова многобройно - за да бъде разнообразно. Нали знаете кога ще свърши светът? Когато хората, постигнали целта на съществуването си, станат достатъчно на брой. А колко е достатъчният брой? Това ние няма как да знаем. Можем само да се стараем да попаднем в числото на успелите. Този живот е училище, а смъртта - матура. С тази разлика, че в това училище не може да се повтаря.

А иначе днес е голям празник и затова е грехота да си говорим глупости, въпреки че го правим. Днес почитаме светите равноапостоли Методий и Кирил. Техният подвиг не е толкова, че са систематизирали фонетиката ни, макар че и това е впечатляващо научно постижение, а че са превели Светото Писание, с което са направили езика ни каноничен наред с арамейския, гръцкия и латинския. Така те посяват надежда, а надеждата е мощен дезинфектант против слепия животински страх, включително и този от невидимите микроби. Да се слави името им и да пребъде богоугодното им дело.