Европейският съюз беше решителен при налагането на санкции срещу Русия, но Брюксел все още не разбира основата на отношенията си с Русия.

Най-лошото нещо е абсолютната безпомощност на Запада. Правителствата на Европа все още са в състояние на шок. Те просто не могат да разберат как 25 години след края на Студената война старите модели на поведение на Москва отново са актуални, още повече, че и самата Русия е облагодетелствана от прекрасния нов и мирен свят. Удивлението на Запада може би илюстрира най-големия проблем: ЕС напълно погрешно разбира Русия.

ЕС мисли и говори с напълно различни категории от тези на Русия и на Путин. Брюксел не може да се конкурира с Русия по грубост и безсърдечие. Путин знае, че никой на Запад не би рискувал да влезе във война заради Украйна, нито заради Крим или източната част на Украйна. Той отдавна е предвидил и предстоящите санкции.

Той трябва да се страхува от санкции, които наистина могат да причинят негативи на Русия, но германските износители и британските банки със сигурност ще знаят как да ги преодолеят. Много важен е и фактът, че някои части на ЕС са много зависими от руския газ и обикновените граждани ще бъдат принудени да платят висока цена за прекъсване на доставките.

Санкциите на ЕС спрямо Русия в никакъв случай не са "възможно най-силният сигнал", както те бяха описани от върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Катрин Аштън. Напротив, те са просто още един знак за безпомощност. Те естествено ще засегнат няколко лидери, които няма да могат да отидат на пазар заедно с жените си в Лондон или на Ривиерата. Но ако това е цялата цена, която трябва да плати за Крим, Путин го придобива на безценица.

Много руснаци ще го възхваляват, защото е сложил край на упадъка и унижението на страната им след рухването на Съветския съюз. Това означава, че Украйна ще трябва да отпише Крим, а ЕС вече няма да бъде в състояние да вземе позиция по въпроса за отцепването.

Какво се случи преди близо шест години, когато Русия анексира грузинските територии Абхазия и Южна Осетия след кратка война? Западът кряскаше и отправяше заплахи, като до ден-днешен официалните представители на ЕС и на НАТО твърдят, че анексираните области принадлежат на Грузия. Въпреки това никое грузинското правителство и до днес не е в състояние да превърне тези изявления в нещо, имащо реална стойност. Този инцидент нямаше дългосрочни последици за Русия. Същото ще стане и след присъединяването на Крим.

Ако е умен, Путин сега ще демонстрира готовност за обсъждане на "техническите детайли" на пълното анексиране - без изобщо да се поставят под въпрос скандалните предпоставки. Най-вероятно поне на първо време Путин ще напусне останалата част на Украйна. Извън това, Москва просто ще трябва да изчака, докато ЕС се умори да налага санкции, които засягат добрите му бизнес отношения с Русия, както и докато повечето хора свикнат с новото състояние на нещата.

Последиците за Европа са опустошителни: това означава, че независимо от взаимните ангажименти и обвързаности по отношение на отбранителните въпроси на страните членки на НАТО, Западът не е в състояние да направи много. Санкциите рядко са водили до промяна в светоусещането или разкаяние от страна на засегнатите, което може би важи с особена сила за страна с гордо минало като Русия.

ЕС трябва да се съобразява с наранената гордост на Русия повече, отколкото го правеше в миналото, когато той се занимаваше с бившите съветски републики. Това означава, че всяко обсъждане на членството в НАТО на Украйна или Грузия ще се окаже контрапродуктивно.

ЕС трябва да гледа с особена предпазливост на политиците, които заемат позиция срещу Русия в бившите съветски републики, преди Брюксел да ги подкрепи. „Луди глави" определено няма да бъдат от полза там. Ако това означава, че ще отнеме повече време за по-тесни връзки с ЕС, отколкото гражданите на тези страни желаят, може би ще бъде трудно за тях да го преглътнат. Ала един драматичен сблъсък би бил много по-лош изход от ситуацията. Той може да върне Европа десетилетия назад.