15 000 са образуваните дела във Върховния административен съд за миналата година. 14 500 от тях са приключили.

Това обяви зам.-председателят на ВАС Румяна Монова по време на кръгла маса във връзка с необходимостта от законодателни промени в административното правораздаване, организирана от АБВ.

Двойно са нараснали тълкувателните дела във ВАС за 6 години. Ако през 2011 г. са били 4 тълкувателни дела, то сега съдиите трябва да се произнесат по 9.
Не са малко и нормативните актове, по които Върховният административен съд се произнася. За миналата година са били 100 броя. Монова подчерта, че за всеки от тях е необходима много сериозна преценка.

Зам.-председателят на АБВ Румен Петков отчете, че един от големите проблеми е, че се правят прекалено чести промени, които водят до излишно затормозяване на съдебната система като цяло.

„Стремежът ни е да предлагаме решения, които да са средносрочни и дългосрочни и които да отговарят на потребностите на обществото“, коментира Петков.
„Не можем да очакваме един съд, натоварен със стотици дела, да бъде достатъчно ефективен и бърз с произнасянето, каквото е очакването на всеки български гражданин“, констатира зам.-председателят на АБВ.

По думите му работата на нашия административен съд е изключително високо оценена в ЕС. „Ние сме на едно от челните места“, изтъкна Петков.

Лъчезар Никифоров от АБВ посочи една от основните цели на стратегията за съдебна реформа, а именно постигането на еднакво натоварване на съдиите. По думите му това може да се случи чрез промяна, касаеща разглеждането на отделните видове дела.
ВАС разглежда първоинстанционни и касационни дела.

Във връзка с конституционното му задължение за осъществяване на върховен съдебен надзор, извършва и тълкувателна дейност. Съвместяването на първоинстанционен, касационен и върховен съд води до изключително високо индивидуално натоварване на съдиите.

Никифоров предлага, когато съдът отмени наказателно постановление, разноските по производството да се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото наказателно постановление. Така щяло да се ограничи издаването на безброй порочни наказателни постановления, смятат АБВ.

В Закона за защита на личните данни пък да се предвиди, всяко физическо лице да може да иска възнаграждение за претърпени вреди, в следствие на неправомерно обработване на личните му данни от страна на администратора.