Адвокати се жалват в съда срещу пълния достъп на МВР до данните от тол камерите

Адвокати оспориха в съда достъпа на МВР до електронната система на Агенция "Пътна инфраструктура", с който ще могат да налагат глоби за превишена средна скорост по записи от тол камерите, съобщава Lex.bg.

Депутатите промениха Закона за движение по пътищата през лятото, но отложиха за 7 септември момента, от който камерите ще следят и за средна скорост. От юли пък тол камерите снимат нарушителите, които карат в аварийните ленти на магистралите. От 7 февруари догодина трябва да влезе в сила промяната в ЗДвП, с която камерите ще следят и за шофьори без сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Новите текстове в закона са свързани с достъпа на МВР до електронната система и данните от камерите на АПИ, описани в Инструкция №РД-02-21-1 от 16 април 2020 г. Разписани са правилата за обмен на информация и достъп до информационни системи за контрол и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между АПИ, МВР и Агенция "Митници".

Нови мерки на пътя: "Зона 30", тол камери, "скрита полиция" и още

Максималната скорост по магистралите остава

Адвокатите Полина Велчева и Юлиан Дацев оспорват във Върховния административен съд (ВАС) именно основните текстове от инструкцията, които се отнасят до достъпа на МВР до данните от камерите на АПИ. Те искат от ВАС да ги обяви за нищожни и евентуално за незаконосъобразни.

Става дума за чл. 8 от инструкцията, в чиято ал.1 се казва, че с цел установяване на извършени нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането, АПИ осигурява на информационните системи на МВР достъп до данните за преминали пътни превозни средства (ППС) през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици.

Оспорено е и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4, в което е описан обхватът на данни за преминали превозни средства през зоната на мониторинг на АПИ, предоставяни на МВР.

Според адвокатите разпоредбите са нищожни, тъй като към момента на издаването им единствената допустима цел, за която АПИ може да предоставя данни на МВР, е за установено неплащане на пътни такси в чл. 10 от Закона за пътищата, а не за всякакви нарушения, както допуска чл. 8 от инструкцията.

В §1 от инструкцията се посочва, че тя се издава на основание чл. 167а, ал. 7 и чл. 189и, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 167а, ал. 7 са уредени обменът на информация и достъпът до електронната и информационната система на АПИ за контрол за платените такси. Чл. 189и, ал. 3 пък се отнася до обмен на данни за неплатени такси за автомобил, регистриран в друга държава от ЕС. Никъде обаче в тези разпоредби не се говори за заснемане на нарушения, свързани със скорост, движение в аварийни ленти или без "Гражданска отговорност".

Обясниха как тол системата ще хваща джигити на пътя

Директорът на "Националното тол управление" инж. Олег Асенов каза къде камерите ще следят за средната скорост на колите и по какъв начин ще се налагат глобите

Дори и след влизане в сила на на промените в ЗДвП, законът отново не допуска МВР да получава данни за всякакви нарушения на ЗДвП и КЗ, както общо е записано в чл. 8 от инструкцията, а само за конкретно посочени от законодателя.

"С оглед на това, разпоредбата на чл. 8 и Приложение № 2 са нищожни, тъй като са приети без наличие на изрична компетентност на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Към момента на издаване на оспорените разпоредби, законът не ги е овластил да издават подзаконов нормативен акт относно предоставянето на данни от системите на АПИ по чл. 167а, ал. 3 и 4 от ЗДвП за цели, различни от контрола върху заплащането на таксите по чл. 10 ЗП.

Към датата на издаване на инструкцията това е единствената допустима цел, за която АПИ може да предоставя данни на МВР. Такива следва да се предоставят не за всички преминали МПС, а само за тези, за които е установено неплащане на такса", се посочва в жалбата на адвокатите.

Допълва се, че инструкцията не отговаря на съдържанието, което трябва да има съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като в нея липсва указание на висшестоящ орган до подчинени му органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи.

Адвокатите и напомнят, че инструкцията стои най-ниско в йерархията на нормативните актове и с нея не могат да се създават нови правила, нито да се допълват създадени правила, както в случая.

"В случая тримата министри не дават указания до подчинени органи, а с оспорените чл. 8 и Приложение № 2 установяват правно основание за достъп и обработване на лични данни за цели, различни от посочените в чл. 167а ЗДвП. С такава компетентност обаче законът не ги е овластил. По силата на чл. 32, ал. 2 КРБ подобно основание следва да бъде предвидено в закон", отбелязват адвокатите.

МВР показа и първия глобен шофьор чрез ТОЛ камерите

Пътничка се показва през люка на колата, докато тя е в движение

Те считат, че има противоречие между инструкцията и мотивите за приемането ѝ, няма анализ за съответствие с правото на ЕС, не е извършена оценка за въздействието и не е проведена предварителна консултация с Комисията за защита на личните данни.

Наскоро от Пътната агенция демонстрираха и нова функция на тол системата - да засича липсата на поставен предпазен колан.

Адвокатите цитират обширна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), като посочват, че оспорените разпоредби противоречат на правото на зачитане на личния и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека), на принципите и изискванията в чл. 5, 6, 12- 13 и чл. 23 от Общия регламент за защита на данните както и на чл. 7, чл. 8 и чл. 52 от Хартата на основните права на ЕС.

Те цитират решения на ЕСПЧ, в които се казва, че всяка намеса от страна на публичен орган в правото на личен живот трябва да бъде "предвидена в закона", а той да е съвместим с принципа на върховенството на правото - да е ясен, предвидим и достатъчно достъпен.

Освен това жалбоподателите обръщат внимание и на това, че снимките и видеозаписите от камерите на АПИ не скриват лицата на заснетите, а при запис и на регистрационните номера и системно съхраняване на данните, може да се засегне сериозно правото на неприкосновеност на личния живот.

Велчева и Дацев описват и хипотетични ситуации, при които може да се осъществи наблюдение на конкретен човек въз основа на заснета поредица от местоположения. Взети заедно, тези данни могат да разкрият пълния маршрут на пътуването, навици при пътуване, съществуващи отношения между две или повече лица и дори биха могли да разкрият чувствителна информация за пътуващите.

Според практиката на Съда на ЕС предоставянето на лични данни на трети лица представлява намеса в предвидените в членове 7 и 8 от ХОПЕС основни права, независимо от последващото използване на съобщената информация.