Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносители са Министерски съвет и председателят на Комисията по правни въпроси в Народното събрание и депутат от ГЕРБ-СДС Анна Александрова. И двата проекта целят да приведат българското законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз.

В дебатите не взеха участието парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, БСП и ИТН, а изцяло изказванията преминаха под диктовката на народните представители от "Възраждане". Първо Цвета Рангелова изрази опасение от сиви практики и злоупотреба със средства относно получаването на хонорари от страна на адвокатите. Адвокат Петър Петров видя два проблема в законопроекта - да се заплаща на фирми, за да може адвокатът да ги използва в рекламните си съобщения, че съответните фирми са му клиенти, както и да се прави сравнение между адвокати в рекламни съобщения. Не е редно да се допуска правене са сравнения по обективни характеристики между адвокатите, посочи още адвокат Петър Петров.

Със законопроекта се предвижда, че вече няма да има задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, а те ще трябва да отговарят на действително свършената работа и да бъдат справедливи. Размерът на адвокатското възнаграждението трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, се казва в новия текст, предложен в проекта. В мотивите към проекта се казва, че това цели да изключи възможността при спор за разноските съдът да използва като сравнителен критерий ставките за професии, които са несъвместими с адвокатската - например минималната часова ставка за страната. Отпада досегашното условие, че адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от предвидения минимум в наредба на Висшия адвокатски съвет.

Прокурорите видяха поход срещу професията си и в Закона за адвокатурата

Прокурорите видяха поход срещу професията си и в Закона за адвокатурата

Дискриминирали ги от съдиите

Министърът на правосъдието се задължава да издаде наредба, в която по предложение на Висшия адвокатски съвет да посочи критериите за определяне на адвокатското възнаграждение в случаите, когато то не е уговорено по силата на договор, а се налага да бъде определяно от съответния адвокатски съвет или от съда.

Адвокатите ще могат и да рекламират своята професионална дейност - също при спазване на закона и Етичния кодекс. Рекламата трябва да съдържа информация, която го представя вярно и обективно, да е съобразена с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия. Адвокатът не може да подвежда, включително за цени или безплатни услуги, не може да прави необосновано сравнение с други адвокати, нито може да се рекламира, като разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента, дадено за тази цел. Също така адвокатът не може да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната му дейност.

Друга забрана предвижда, че адвокатът "не може да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица и близки на лица, които са пострадали, жертви или по друг начин са поставени в уязвимо положение, непосредствено след настъпване на конкретното обстоятелство, довело до това състояние, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат".