Алексей Петров благодари на екс шефа на МВР Богомил Бонев за трите дела - „Бизнесмени", „Рамбо"и „Цигуларите".

„В тези дела няма информация, която да доказва, че аз съм вършел нещо нередно, а тъкмо обратното - тези дела показват по най-детайлен начин, че аз не съм се занимавал с нищо нередно.
И аз съм благодарен на г-н Бонев, че някога е разпоредил тези дела, за да докажат към днешна дата, че аз не съм вършел нищо нередно", коментира Петров след края на днешното заседание.

Алексей Петров заяви още на излизане от съда, че очаква да бъде задържан по какъвто и да е повод.

Той разясни и с какво се занимава в момента - след излизането си от ареста.

Сега участвам в различни експертни екипи единият, от които се е заел с една наистина сериозна задача, която според мен е от изключително обществено значение - да направим опит да потърсим и върнем откраднатите пари в офшорните зони.

Става дума за откраднатите български пари по времето на прехода, които се намират в офшорните зони, част от които се инвестират в момента под формата на чуждестранна инвестиция, заяви Петров и добави:

Днес разбрах, че г-н Бонев е експерт в тази област, разменихме си реплики и при подходящ повод ще го поканя да се включи в нашия екип. Смятам, че това е едно добро бъдеще и ако реши някоя партия, че това е ценно и че тази експертиза може да бъде използвана за доброто на хората, можем да разговаряме.

Богомил Бонев - вътрешен министър в кабината „Костов", се яви като свидетел по делото „Октопод", след като днес бе подновено гледането по същество на процеса срещу Алексей Петров и компания.

До момента, в продължение на няколко заседания основната тема бе мярката за неотклонение на Петров. В крайна сметка - поради тежкото му здравословно състояние, той бе пуснат от ареста.

Стана ясно обаче, че бившият вътрешен министър Богомил Бонев ще разкаже за обвързаността на „Левски Спартак" със силовите групировки при закрити врата.

Съдия Румяна Ченалова засекрети разпита му по делото „Октопод", веднага след като на Бонев му бе зададен въпрос от прокуратурата дали знае нещо за информационните дела „Бизнесмени"„Цигуларите" и „Рамбо" от 1997 година.

В началото на разпита ексминистърът обясни, че е взел мерки срещу рекета и силовото застраховане, когато бил назначен в кабинета на Софиянски. Бонев уточни, че са имали информация за ВИС, СИК и „Аполо Болкан" като, по думите му, „Левски Спартак" и името на Алексей Петров се е свързвало именно с „Аполо Болкан".

Десетина минути, след като делото бе засекретено съдия Румяна Ченалова отново пусна медиите в залата.

Въпросните оперативни дела очевидно представляваха особен интерес за подсъдимия Петров, който застана на мястото на своите адвокати и сам започна да задава въпроси на Бонев.

Първото питане беше свързано с това дали бившият министър има информация по тези производства да е доказана вина на Алексей Петров.
„Нямам информация за това, защото вие не сте били обект на специално внимание от моя страна", отговори Богомил Бонев.

„Упражняван ли ви е някакъв натиск от службите или от някой друг по отношение на тези дела", запита подсъдимият.
Категоричният отговор на Бонев бе, че такъв натиск не му е оказван.

По време на разпита той обясни, че по същото време, когато е сагата с лиценза на „Левски Спартак" е бил даден лиценз на „Бул инс", за което дружество е имало информация, че е свързано с офшорни фирми.

Този факт също се оказа интересен за Алексей Петров и той запита бившия министър как така са успели да проучат офшорните фирми и да получат информация от тях относно капитала им, а не са успели да намерят информация за израелските акционери в „Лев инс".

По думите на Бонев от Израел са отказали да предоставят каквато и да било информация за това, откъде произхождат парите на акционерите, които пък не са доказали, че са ги получили по законов натиск.
За сметка на това офшорките са били проверени с писма до съответните служби на полицията, където се намира седалището на тези фирми.

„Вие разпитахте офшорните зони?", учуди се Алексей Петров и продължи с въпросите към бившия министър:
„Защо не реагирахте, когато получихте фалшифицирана информация от Израел за инвеститорите?". Богомил Бонев побърза да обясни за пореден път, че не е получил никаква информация от израелската страна.

„А получавал ли сте фалшифицирана информация от трета страна за същите тези инвеститори", продължи да пита основният подсъдим по „Октопод"-а.
Бившият МВР шеф обясни, че не е получавал никаква информация от трета страна и че това е нещо ново за него.

Богомил Бонев призна, че като член на Националния съвет по застраховане той е бил против „Левски Спартак" да получи лиценз. Причините за това са, че не е било доказано, че акционерите са получили реални пари срещу джиросаните акции и че не е бил ясен произходът на капитала.

Бонев не си спомня колко пъти е отказван лиценз на застрахователното дружество, но си спомня, че причините са били едни и същи. Той не си спомня и да е имало заплахи спрямо тогавашните шефове на дирекцията „Застрахователен надзор" към Съвета.
„Твърде много години минаха, не помня конкретни неща", обясни той и добави, че въпросната дирекция също е предлагала да се откаже лиценз на „Левски Спартак", но не си спомня дали след това са излезли с друго становище.

Бонев изтъкна, че той е отстранен от поста на вътрешен министър на 20 декември 1999 и е заменен от Емануил Йорданов. На 5 януари следващата година „Левски „Спартак" получава лиценз. Близки на ексминистъра му споделили, че на въпросното заседание Муравей Радев заявил: „Богомил Бонев го няма вече, даваме лиценз".

Според Бонев наследникът му не е имал достатъчно време да се запознае с всички документи, защото: „Тогава бяха коледните празници. Той падал от небето, как ще се запознае с такива въпроси".

Бонев призна, че лично на него не му е оказван натиск от бившия премиер Иван Костов или от който и да е било друг да даде лиценз на застрахователното дружество.

Бившият МВР шеф обясни, че въпросният Национален съвет по застраховане е получавал и информация от службите за всички кандидати за лиценз. По думите му до последния момент тогавашният шеф на НСБОП - ген. Кирил Радев не му е дал информация, че няма проблеми с лиценза на „Левски Спартак".
Бонев добави, че не е имал информация за проблемите с бизнеса на израелските инвеститори, а просто не са знаели нищо за тях.

Той не си спомни и дали е знаел за натиск върху акционерите да си джиросат принудително акциите. Не е получавал и информация, че от „Левски Спартак" са искани 35% от акциите или 800 000 долара, за да му бъде даден лиценз. Бонев не си спомни и дали е имало други дружества, на които е отказван лиценз, а след уволнението му да са получили такъв. Не помнеше и колко са дружествата, които са получили лиценз.

Прокуратурата не му спести въпросите дали е бил упрекван от някого, че именно той е бил причината застрахователното дружество на Алексей Петров да не получи лиценз първоначално.
„По принцип е известно, че аз бях против даването на този лиценз, но това не е лично отношение, а просто нямахме необходимите гаранции. По отношение на приказките, че аз съм причината - това е несериозно отношение", коментира бившият министър.

Прокурор Светлозар Косов обясни пред медиите, че и по трите разработки - „Бизнесмени", „Цигуларите" и „Рамбо, "се визира Алексей Петров или като физическо лице, или като свързан с „Левски Спартак", или други дружества от холдинга.
„Става дума за силово застраховане и свързани с това престъпления", подчерта Костов.

Той обясни липсата на обвинения по трите дела с това, че става въпрос за централни информационни дела, които не са оперативни и не са насочени към конкретни престъпления.

Любопитно за Костов е, че в началото на април 2008 г., само няколко дни след като Алексей Петров е назначен за експерт в ДАНС, две от тези дела са прекратени с мотива, че явлението „силово застраховане" е отживяло вече времето си и няма нужда от тях, след което делата са архивирани.