Александър Томов предложи алтернативен финансов модел на българското здравеопазване, който определи като финансово балансиран.

Съществуващият модел е фалирал отдавна, посочи Томов и допълни, че настоящата система е проядена отвътре.

Той предлага да бъде създадена здравно-кредитна карта, върху която ще се натрупват лихва.

В нея ще се отбелязва колко дава пациентът като здравни вноски и колко харчи. Томов иска и пациент, който не е боледувал от дълъг период от време, да може да тегли част от натрупаните спестявания в здравно-кредитната карта.

Четири типа пациенти съдържа предложеният модел.

Пациент клас А - това са масовите пациенти или хората, които боледуват рядко. В клас B попадат хронично болните. Пациент клас C са социално слабите хора. Четвъртият клас пациенти са чужденците. Най-важният елемент на този модел са новият тип здравни каси, подчерта Александър Томов.

Според него трябва да има няколко такива структури, които ще функционират като здравно-кредитни институции и ще действат на принципа на банките.

Болниците трябва да станат печеливши организации, категоричен е Томов. Според него предлаганият модел ще доведе до привличането на частни инвестиции в болниците.

Томов е намерил решение и на теча на български медицински специалисти. Той е категоричен, че ако моделът му бъде приет, родните болници ще привличат чужди инвестиции. Според него има реална възможност България да се превърне в център на медицинската индустрия.

От 2001г. досега се наблюдава един застой в здравната реформа, посочи от своя страна Атанас Щерев.

Според него няма как да не се въведе доплащането. По думите му всеки министър на здравеопазването, който отвори дума за доплащане, бива отстраняван. Това е лош знак, че нещата ще продължат по същия начин, опасява се той.

Щерев е убеден, че пазарната икономика в здравеопазването не лишава системата от хуманизъм.

На форума, организиран от БСД за алтернативния финансов модел на българското здравеопазване, бяха представени и някои от здравните системи на други страни.

Стана ясно, че сингапурската здравна система е призната от Световната здравна организация за една от най-достъпните и успешни системи. Разходите на държавата за здравеопазване са около 4% от БВП. Държавата контролира цените и качеството на здравните услуги.

Специфичното в сингапурския модел е системата medi-safe, което представлява спестяване на средства за здравеопазване. Интересна  е и шведската здравна система, при която пациентът има строго определен брой медицински услуги, които може да ползва годишно.

Освен това, решаваща дума има джипито, дори и в случаите, когато жена иска да си уголеми бюста. Шведска пациентка ще може да постигне желаните форми, само ако общопрактикуващият й лекар реши, че това е важно за нейното физическо и психическо здраве, изтъкнаха на пресконференцията.