Делото срещу Волен Сидеров и съпругата му Капка беше отложено за 2 юли, тъй като защитата поиска да се призоват още двама свидетели, които да докажат, че Сидеров е бил заплашван и е бил организиран атентат за живота му.
Припомняме, двамата са обвинени, че са подбуждали към лъжесвидетелстване депутата Павел Чернев за инцидента на АМ "Тракия".
Симпатизанти на партия "Атака" от цялата страна се събраха пред сградата на Съдебната палата, където се гледа делото. Събрали са се около 500 симпатизанти на партията от различни краища на България.
Привържениците на „Атака" са блокирали централния вход на Съдебната палата. От палатата не може да се влиза и излиза, като хората са блокирани вътре.
Националистите носят плакати и знамена, а от колите си пускат патриотични песни.
Някои от подкрепящите лидера на „Атака" не са били допуснати в залата, където се гледа делото и това е предизвикало недоволството им.
От своя страна Сидеров е отказал да влезе в съда без привържениците си.
По решение на охраната, в съдебната зала се допускат само толкова хора, колкото са седящите места там.
Според Сидеров обаче, тя е била запълнена с нарочно доведени граждани.
Министърът на правосъдието Миглена Тачева коментира случващото се с думите, че за нея е недопустимо пред Съдебната палата да се правят митинги, защото така се затруднява работата на съда.
Тя отправи критики към Столична община за това, че е позволила да се проведе митинг на „Атака" пред Съдебната палата.
Припомняме, предното гледане на делото срещу Сидерови беше отложено, заради буйстването на симпатизантите на „Атака", което превърна заседанието в своеобразен митинг.
Тогава се наложи засилено присъствие на съдебна охрана, която да не допуска тълпата да се приближава към съда, а делото бе отложено за днес.
В крайна сметка в залата бяха допуснати 30 човека - колкото са местата и правостоящи журналисти.
След което Волен Сидеров влезе и беше даден ход на делото.
Адвокатът Марковски поиска делото да бъде преместено в 15 зала, която има достатъчен капацитет за големия публичен интерес на делото и поиска съдебна охрана да напусне заседателната зала.
Съдът отхвърли тези искания с думите, че председателят на съдебния състав е длъжен - предвид случилото се на предишното заседание, да осигури нормалното протичане на процеса.
Волен Сидеров поиска изчитане на целия обвинителен акт, по време на което симпатизантите на „Атака" отвън се опитваха да провокират служителите на реда и неистово пищяха.
Съдебната охрана овладя положението и успя да накара националистите да бъдат по-тихи.
"До края на това дело ще докажа своята невинност, въпреки че невинност не се доказва, а виновност. Така ме посъветва главният прокурор Борис Велчев."
Това заяви след заседанието лидерът на „Атака" Волен Сидеров.
Според него то е било възпрепятствано от прекалено многото съдебна охрана, с която бяха спирани привържениците на „Атака", които искаха да присъстват в залата.
По думите на Сидеров, това е нарушаване на правата на гражданите, тъй като процесът е публичен.
От съда заявиха, че ще пускат толкова хора, колкото е капацитетът на залата, като според Сидеров, за това в нея е имало подставени лица, за да не се допуснат привържениците на „Атака" под предлог, че няма места.
„Тази излишна полицейщина не прави чест на съда", коментира лидерът на Атака и добави, че днес е представил на съдията две папки, в които е подбрал и подредил фактите за цялата тенденциозност на делото срещу него.
По думите му в папките има изявления, които е правил Румен Петков пред медии още в първите дни - без да има разследване, както и противоречия между думи на окръжния прокурор в Пазарджик и на бившия вътрешен министър.
Волен Сидеров заяви за пореден път, че по никакъв начин не е подбуждал Павел Чернев към лъжесвидетелстване и няма основание да бъде съден за това.
„Това дело е направено от Румен Петков и други заинтересовани, като удар по партия „Атака", защото през март 2006 г. нямаше ГЕРБ и се очертаваше ние да бъдем политическа сила номер едно.
На въпрос дали вярва в обективността на съдебния процес, след като той вече стартира, Сидеров заяви, че вярата е предмет на религията и че вяра не може да има в една доказано корумпирана съдебна система.
„Моите привърженици искат да видят съдебна система, която не оправдава контрабандисти като Пилето и в същото време години наред да се занимава с политически опоненти", заключи Сидеров.
USD
CHF
GBP
mechka
на 26.05.2008 в 08:39:51 #12Караславов мамка ти дейба лично бих те пречукал и всички боклуци като теб...
Караславов
на 26.05.2008 в 08:38:11 #11Нали има полиция там? Защо направо не го вкарат насила в залата и да започва това дело най-после? Като е нарушавал закона и е карал някого да лъжесвидетелства да си носи последствията. Това се нарича правосъдие, да се знае че у нас има 3 власти и всеки трябва да спазва законите, защото всички ние сме равни пред тях. А след като мине делото може би е време да се обсъди дали ние имаме нужда от партия като Атака и дали вече не е време тя да бъде доброволно разпусната.
mechka
на 26.05.2008 в 08:36:28 #10Да го духат всички небългари които говорят срещу Сидеров!
Kotka
на 26.05.2008 в 08:36:14 #9Долу мръсните ръце от Сидеров! Процеса е ФАБРИКАЦИЯ и долна политическа манипулация. Да живее БЪЛГАРИЯ! Да живее АТАКА! Сидеров е единствения съвременен герой в България пожертвал се за спасението на отечеството!
Сульо и Пульо
на 26.05.2008 в 08:36:10 #8Да го осъдят в негово отсъствие, какъв е проблема?
undefined
на 26.05.2008 в 08:34:38 #7Освен елементарен е и дребен мошенник а това, че елементарни хора са гласували за него - колкото и много да са, не го прави сложен и едър мошенник, ни при всички случаи си остава мошенник
Kotka
на 26.05.2008 в 08:34:01 #6Левски ......... Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки. Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът на която беше неизвестен; изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; всяк един слушател беше му и брат. В бъдещето тъмно той гледаше ясно. Той любеше свойто отечество красно. Той беше скиталец и кат дете прост и като отшелник живееше в пост. Горите, полята познати му бяха; всичките пътеки кракът му видяха, пустинята знайше неговия глас, хижата го знайше и на всеки час вратата й за него отворена беше. Той се не боеше, под небето спеше, ходеше замислен, сам-си без другар. Тая заран млад е, довечера стар, одеве търговец, сега просяк дрипав, кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав; днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат, за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, и че време веч е да въстане робът; че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв, и че трябва твърдост, кураж, постоянство, че страхът е подлост, гордостта - пиянство, че равни сме всички в големия час - той внасяше бодрост в народната свяст. И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът! Той беше безстрашлив. Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, да гори, кат Хуса или кат Симона за правдата свята да мре под триона. Смъртта бе за него и приятел и брат, зашил беше тайно в ръкава си яд, на кръста му вярно оръжье висеше, за да бъде страшен, кoга нужда беше. Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, обърнал се беше не дух, на огън. Думата си цяла лейше в едно слово, понявга чело си мръщеше сурово, и там се четеше и укор и гняв, и душа упорна, и железен нрав. Той беше невидим, фантом, или сянка. Озове се в черква, мерне се в седянка. Покаже се, скрий се без знак и без след, навсякъде гонен, всякъде приет. Веднъж във събранье едно многобройно той влезна внезапно, поздрави спокойно, и лепна плесница на един подлец, и излезе тихо из малкий градец. Името му беше знак зарад тревога, властта беше вредом невидима, строга, обсаждаше двайсет града изведнъж, да улови тоя демон вездесъщ. От лице му мрачно всички се бояха, селяните прости светец го зовяха и сбрани, сдушени във тайни места слушаха със трепет, с зяпнали уста неговото слово сладко и опасно, И тям на душата ставаше по-ясно. ................................. ................................. И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата. Той биде предаден, и от един поп! Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за Бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама! Тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай защо, тоз издайник грозен и божий служител, който тая титла без срам бе похитил, на кого устата, пълни с яд и злост, изрекоха подло: "Фанете тогоз!" На кого ръката не благословия, а издайство сърши, и гръм не строши я, и чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверна, и кого родила една майка луда, който равен в адът има само Юда фърли в плач и жалост цял народ тогаз! И тоз човек йоще живей между нас! Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни. Напразно! Те нямаха власт над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва, ни болно стенанье не издаде в мрака туй гордо страданье! Смъртта беше близко, но страхът далеч. И той не пошушна предателска реч. И на вси въпроси - грозно изпитанье - един ответ даде и едно мълчанье и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" И никое име той не спомена. .......... Иван Вазов
mechka
на 26.05.2008 в 08:33:43 #5иванчо шибай се...
mechka
на 26.05.2008 в 08:33:12 #4недко че как кой червените много ясно...
иванчо
на 26.05.2008 в 08:33:00 #3Ебати подигравката !! Свалете имунитета му и го вкарайте със стражари в съда
mechka
на 26.05.2008 в 08:28:59 #2апропос ти си дебил...
mechka
на 26.05.2008 в 08:28:25 #1Master li идвам идвам
