3,6 е корупционният индекс на България за 2010 г., сочат данни на "Трансперънси интернешънъл". Това обявиха на пресконференция в БТА представителите на българската секция на международната неправителствена организация за борба с корупцията.

С показателя тази година България се нарежда на 73-то място в класацията. За сравнение, България се появява за пръв път в тази класация през 1998 г. със сравнително нисък индекс - 2,9. За 2009 г. индексът на България е бил 3,8. Данните сочат, че страната ни се е върнала на нивата, регистрирани през 2008 г., когато индексът също е бил 3,6.

Корупционният индекс за 2010 г. показва, че близо три четвърти от 178-те държави, включени в изследването, имат индекс под 5. Скалата е от 0 до 10 като 0 се смята за висока степен на корупция.

Политическата воля, която има правителството за справяне с корупцията и престъпността като цяло, е много важна, но тя не е достатъчна.

От данните на "Трансперънси интернешънъл" може да се направи извода, че съществува сериозен проблем с разпространението на корупцията в глобален мащаб.

Политическата воля, която има правителството за справяне с корупцията и престъпността като цяло, е много важна, но тя не е достатъчна. Трябва да има ясна стратегия за това какво трябва да бъде променено в перспектива, подчерта председателят на управителния съвет Огнян Минчев.

По думите му, изнесените данни най-общо показват липсата на капацитет за последователна промяна. Кризата е един от факторите, оказващи въздействие върху много от индексите на страните, включени в изследването. Тя обаче, не е основният фактор, който оказва негативно влияние по отношение на България.

По думите му е необходима ясна информирана стратегия за промяна на институциите в дългосрочен план на действие. Администрацията е в състояние на пълна неефективност, категоричен е Огнян Минчев. "Нещата очевидно се решават "на парче", смята още той.

Администрацията е в състояние на пълна неефективност. Нещата очевидно се решават "на парче".

"Този индекс оценява цялостната способност на институциите в една или друга страна да взаимодействат с обществото и да предоставят достатъчно стабилни условия за реализация - гражданска и икономическа", изтъкна Огнян Минчев.

"Това намаляване с 2 десети на индекса за България е индикатор за известно разочарование в международните експерти и българската общественост за потенциала на сегашното правителство да осъществи последователна институционална реформа", коментира още председателят на управителния съвет.

"Способността на изпълнителната власт, на парламента, на съдебната система, на публичните институции да генерират институционална реформа, която да създава прозрачност, предвидимост и относителна лекота за осъществяване на публичните ангажименти на различни бизнесгрупи, частни предприемачи и обикновени граждани, е залегнала в тазгодишната оценка на индекса", допълни Минчев.

В индекса е залегнала и оценката за начина, по който българското правителство се справя с финансовата и икономическа криза. Минчев подчерта, че ако реформата в институционалната система е основният проблем, който засяга международния бизнес, начинът, по който българските институции се справят с кризата, засягат пряко и българските граждани.

"България е страна, която изпитва въздействието на европейските институции в положителен план, но същевременно България е страна, чиято енергетика се намира на 100% в ръцете на руски компании. Русия заема 154-то място от възможни 172 в индекса за оценка на корупционните практики", посочи Огнян Минчев.

По думите му, руските институции, бизнескорпорации възпроизвеждат едно критично ниско равнище на нормативност, прозрачност и яснота в осъществяването на своята дейност.

"Ако искате следващата година да си подобрим рейтинга в рамките на индекса за корупцията, идете да сключите още един договор за още една ядрена станция в България и тогава ще получите резултат, който можете да очаквате", коментира иронично Минчев.

Той обаче заяви, че това не е антируска оценка. "Това е начин, по който държавата пласира собствената си страна във взаимоотношенията на международния пазар", допълни Минчев. "Не може 100% да си зависим от страни и институции, които са на дъното на тази таблица и да очакваш да растеш към нейния връх", допълни Огнян Минчев.

В корупционния индекс за 2010 г. Дания, Нова Зеландия и Сигнапур заемат първите места на класацията с индекс 9,3 пункта. Нестабилни държави, някои от които "наследяват" стари конфликти, продължават да бъдат на дъното на класацията. Афганистан и Мианмар споделят предпоследното място с индекс 1,4, а Сомалия е последна с индекс 1,1.

Индексът на Гърция е 3,5 - с една десета по-нисък от този на България.

Изследването се публикува всяка година от 1995 година и отразява възприятията за нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни.

Използват се доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции, сред които Световната банка, Световния икономически форум и други.

Индексът за 2010 година обхваща 178 страни, той е комплексен и обобщава данните от 13 отделни проучвания на различни институции