„Продавам пистолет Макаров - 120 лв". Това гласи обява, залепена на електрически стълб в Казанлък. Решихме да проверим как можем да си купим пистолета.

Вдигна мъж, който се представи като пенсионирал се военен. Без да ме пита за име или възраст, започнахме да обсъждаме схемата, по която да си получа пистолета.
Междувременно ме увери, че оръжието е абсолютно редовно, а номерата не са заличени, като е почти ново и с него не е стреляно.

Аз от своя страна казах, че съм от Стара Загора, което допълнително улесни предстоящата ни среща.
Разбрахме се да ми даде пистолета заедно с патроните и кобура.

За жалост обаче той в момента не бил в града и си уговорихме среща в събота, когато той щял да бъде в Стара Загора.

За мое „гражданско успокоение" ме предупреди да си нося разрешително за закупуване на оръжие и разрешително за носене на такова, а ако нещо не ми е ясно - да се обърна към полицията в Стара Загора.

Стана ясно още, че разрешителното за пистолета, който преди време взел от военен в Елхово е изтекло още на 27 май. За да не плаща глоби или да го подарява, той го оставил на съхранение в Казанлък, където плащал по 5 лв. за него.

Изяснихме в детайли всички подробности по придвижването „до пистолета и обратно", разбра се още, че оръжието е регистрирано в Елхово и затова там трябва да бъде прехвърлянето на собствеността му.

Въпреки подробния ни разговор, „търговецът" така не се поинтересува за какво на едно момиче му трябва боен пистолет, за който е готово на срещи с непознати и обиколки из региона за придобиването му.