Да спре прилагането на Закона за частна охранителна дейност искат от бранша

Да спре прилагането на новия Закон за частна охранителна дейност и на проектите за наредби към него. Това искат Сдруженията от частния охранителен сектор.
Позицията им се изяснява от писмо на Българската камара за охрана и сигурност (БКОС), Индустриален клъстер Сигурност (ИКС) и Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС), изпратено до президента Румен Радев, председателя на 44-то народно събрание Цвета Караянчева, премиера Бойко Борисов, омбудсмана Мая Манолова, главния прокурор Сотир Цацаров.

Въвеждането на по-високи изисквания за минимален образователен ценз и професионална квалификация на нашите служители ще доведе до блокиране на дейността ни, поради липса на кадри за предоставяне на услугата. Необходим е значително по-голям адаптивен период и ясно диференциране на нивата на професионално обучение на служителите ни, пишат от браншовите организации.

ДБГ иска от президента вето на Закона за частната охранителна дейност

Смятат, че правителството и мнозинството обявяват капитулацията си в сектор Сигурност

Новоприетият закон съдържа множество противоречиви и неработещи административни и регулаторни изисквания, които ще затруднят и без това усложнения процес за осъществяване на нашата стопанска дейност, се казва в писмото.

"Считаме за недопустимо въвеждането на минимални изисквания за осъществяване на дейността чрез закон, чието изпълнение и контрол е възложено на министъра на вътрешните работи, а това е пряка намеса на държавата в стопанската дейност, в нарушение на европейските норми и на Конституцията на РБ", се казва в писмото на сдруженията.

От браншовите организации заявяват, че забраната за наемане на подизпълнители за извършване на охранителна дейност може да определи закона като дискриминационен и лобистки. В България няма нито една охранителна фирма, която да може да изпълни без подизпълнители голям корпоративен договор на територията на цялата страна (например, охрана на банкова институция). Ако целта на закона е да се създаде такава компания, то той е лобистки.

На проверяващите от МВР се вменяват множество административни задължения извън тяхната основна дейност, за изпълнението на които те нямат административен и ресурсен капацитет, пишат от организациите.
От една страна, това ще доведе до огромен субективизъм и неефективен контрол, а от друга - до възможност за рестрикции и злоупотреба със служебно положение, и корупционни практики, предупреждават авторите на писмото.

Тъй като МВР издава лицензите за частна охранителна дейност, то това означава ведомството да стане орган, който проверява "сам себе си".

Частните охранителни фирми негодуват и срещу т.нар. звена за "самоохрана". Самоохрана ще имат бюджетни организации, болници, училища, университети и стратегически обекто от значение за националната сигурност (включително язовири - б.р.).

Това са организации на бюджетна издръжка, финансирани от държавния бюджет, включително и от нашите данъци, които ще получават допълнителни средства за осъществяването на неприсъща за тях дейност - частна охранителна дейност, по смисъла на този закон. От Частните охранителни фирми се опасяват, че се отнема пазарна ниша от сектора.

"Предвидената възможност за самоохрана на обекти от стратегическата инфраструктура създава колизия между правомощията на МВР по Приложение 1 от ЗМВР и изискванията на ЗЧОД за контрол. Това противоречи и на логиката на законодателя, с която е възложил на МВР да извършва възмездно охраната на тези важни за обществото обекти и същевременно, от икономическа гледна точка да се извършват допълнителни разходи за охранителна дейност под формата на самоохрана, заплащана също от бюджета", се казва в писмото.

И Радев пита КС за закона за частната охрана

Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността на хората в населените места

Законът за частна охранителна дейност въвежда прекомерни административни тежести и свръхрегулация и риск за дружествата, предоставящи охранителни услуги, смятат от бранша.

Наредбите въвеждат изисквания, които не съществуват в Закона, категорични са от Сдруженията от частния охранителен сектор. Те дават пример с Наредбата за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност. Наредбата предвижда да има нотариални заверки на договорите за охрана, докато Законът изисква само писмена форма.

Наредбите не са в унисон с тенденцията за все по-широко използване на данни от публични регистри, които са служебно известни на органите на МВР. Те предвиждат събирането на документи, които могат да бъдат набавени служебно. Това противоречи и на т. нар. "публично доверие" в регистрите, предупреждават от Сдружението.

Огромният документооборот, който ще бъде въведен с евентуалното приемане на проекта на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност ще затрудни контрола. Той ще натовари административната дейност на дружествата, които ще бъдат принудени да назначават голям брой служители, занимаващи се и отговарящи само за този документооборот. Това ще доведе до многократно увеличение на разходите за изработване, нотариална заверка, пощенски и куриерски услуги, предупреждават от бранша.

Припомняме, президентско вето върху Закона за частна охранителна дейност поискаха и работодателите и от извънпарламентарни партии. 

Главният прокурор Сотир Цацаров също поиска Конституционният съд да се произнесе по Закона заради възможността цели региони да бъдат охранявани от частни фирми.