Държавата не губи правото си да заведе дело за конфискация на незаконно придобито имущество, дори и да е надвишен определеният в закона срок за проверка на произхода му. Това е тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Според становището на върховните съдии, сроковете, в които Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) трябва да извърши проверката си, са инструктивни.
Решението по тълкувателното дело се чакаше, тъй като с него са спрени 128 дела за конфискация за над 144 млн.лв по данни на КПКОНПИ. Наскоро шефът ѝ Сотир Цацаров напомни на председателя на ВКС Лозан Панов за забавянето. Тълкувателното дело беше образувано преди близо две години по искане на самата комисия. Върховни съдии се натъкнаха и на противоречия в практиката и по трите конфискационни закона действали у нас.
В мотивите си върховните съдии посочват, че по действащия и по предходния конфискационен закон проверката на имуществото продължава една година, като може да бъде удължена с 6 месеца. След това се изготвя доклад с предложение за прекратяване или за образуване на производство, срокът за него е едномесечен, но комисията може да върне преписката за събиране на нови доказателства.
"Предвидената в закона възможност за извършване на нови действия и тези действия да са законосъобразно извършени, след изтичане на срока, води до извод, че този срок е инструктивен, а не преклузивен", пише ВКС, според когото КПКОНПИ действа като административен орган. "Сроковете за проверка не са крайни, след тяхното изтичане могат да се извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават по преценка на административния орган, като не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството след тяхното изтичане, поради което следва изводът, че същите са инструктивни", пише в решението.
В него се заявява, че от правото на мирно ползване на собствеността не произтича пречка за упражняването на тези правомощия на комисията. "Трайно установената практика на ЕСПЧ допуска действието на такъв национален закон на държава страна по конвенцията, стига гражданският иск на държавата да се основава на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност", посочва Гражданската колегия.
Върховните съдии обаче подчертават, че просрочването на проверката може да се тълкува като нарушение на изискването за разумен срок. Но и трите конфискационни закона "не свързват с това нарушение погасяване на законовите правомощия на комисията да проведе производство по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата".
В тълкувателното решение изрично се заявява, че за неспазването на срока държавата дължи обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
USD
CHF
EUR
GBP
