Върховният касационен съд (ВКС) потвърди определението на Апелативния съд в София по делото за убийството в село Войнеговци през 2022 г. Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото бе образувано по касационни жалби на подсъдимия Стилиян Костов и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд - София.
С присъда от 08.02.2024 г. Софийският градски съд подсъдимият бе признат за виновен в извършването на убийство, в условията на домашно насилие. Тогава му бе наложено наказание от 17 години затвор. На втора инстанция присъдата бе изменена. Наказанието на Стилиян Костов бе увеличено на 19 години "лишаване от свобода".
Подсъдимият обжалва решението пред ВКС. С касационната жалба на частните обвинители пък се заявява касационното основание за явна несправедливост на наказанието, като се иска налагането на наказание "доживотен затвор". Съдебният състав на ВКС счете касационните жалби за неоснователни. Върховната инстанция не споделя оплакването, че предишните инстанции са провели необективно разследване, при което е пропуснато да се изяснят основни въпроси - относно механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалата, точният час на смъртта ѝ, както и съпричастността на подсъдимия към деянието.
По отношение на възражението на защитата на подсъдимия Костов за неправилно прилагане на закона и квалифициране на деянието по чл. 116 НК, а не по чл. 124 НК, касационната инстанция счита, че въпросът за вината е фактически и не подлежи на доказване.
Върховните съдии посочват, че оспорването на изводите относно авторството на деянието, било на базата на процесуални пропуски или като нарушение на материалния закон, също е неоснователно. Касационните съдии приемат, че съпричастността на подсъдимия към умъртвяването на пострадалата е изградено не на основата на предположения, както счита защитата, а се основава на законосъобразно събрани и правилно анализирани доказателства.
Смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени от въззивния съд, но правилно не са се ползвали със значителна тежест. Съпоставени са чистото съдебно минало на подсъдимия и това, че е давал обяснения, частично допринесли за разкриване на обективната истина, с множеството отегчаващи отговорността му обстоятелства - два квалифициращи признака, причинени на пострадалата множество и различни наранявания, които са извън това, довело до смъртта ѝ, проявената престъпна упоритост при постигане на съставомерния резултат, дългогодишната агресия, проявена и към детето на пострадалата, определящи личността на подсъдимия като такава със завишена обществена опасност. Това е дало основание на въззивния съд да коригира наказанието на подсъдимия, като го увеличи и определи размер, близък до максимума в санкционната част на чл.116 НК.
USD
CHF
EUR
GBP
