Заседанието на НС приключи, без да бъде гласуван Законът за донорството.

Дебатите по въпроса продължиха дълго време, ето защо утрешното заседание на парламента ще продължи с обсъждането на текстовете.

С новия Закон за трансплантациите на органи, тъкани и клетки се урежда изискването за изричен отказ от донорство.
Тоест, ако човек изрично не декларира несъгласието да стане донор на органи след смъртта си, се приема, че е съгласен да бъде донор.

Припомняме, че досега това беше обратно.

В закона се посочва, че ако починал е декларирал съгласие да бъде донор и ако роднините му не са възразили срещу това в определен срок, който обикновено е до няколко часа, ще се приеме волята на починалия.

Законът предвижда още отказът от донорство да става чрез общо практикуващия лекар.

Със закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки се установяват изискванията за качествата на безопасност на трансплантациите, както и начините за съхраняване на човешките тъкани и органи.

Депутатът от Коалиция за България Тодор Кунчев заяви пред народните представители, че с приемането на закона българската трансплантацията ще тръгне напред.

Народното събрание обсъжда днес два законопроекта за закон за трансплатнациите – проект, внесен от депутат Борислав Китов от БНС и проект на МС.

В предложението на МС се посочва, че с промените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се възприема принципът „съгласие по подразбиране” при изразяване приживе на волята на гражданите за даряване на органи, тъкани и клетки след смъртта.

Според досегашната законова уредба се изисква регистриране както на несъгласие, така и на съгласие за даряване на органи, тъкани или клетки след смъртта.

Към началото на май тази година волята си за донорство са декларирали 2013 души, като 1548 от тях са изразили несъгласие, а само 465 – съгласие.

Този регламент е силно усложнен и води до намаляване на броя на донорите, смята кабинетът.