Аз съм българин и милея за България. Не съм убил, откраднал, продал на някого наркотици.
Това обяви с увереност в интервю за Нова телевизия Господин Вълев - Динко, който от вчера е разследван от прокуратурата и за проповядване на омраза и насилие.
Припомняме, "ловецът" на мигранти Динко стана известен през февруари месец, когато публикува видео със залавянето на 11 сирийски бежанци.
И тогава той даде поредица от интервюта, в които изразяваше пълна увереност в правотата и правото на своите действия.
"Не знам какво толкова съм направил", заяви и днес Динко и повтори, че и още пет жалби да се напишат срещу него, той пак ще знае, че е прав.
По отношение на обвиненията за насилие, той зададе реторичен въпрос: "Когато обявиха 50 000 долара за главата ми, някой свърза ли се с мен, някой предложили ли ми защита, помощ, някой да ме попита как съм?"
Господин Вълев е убеден, че прокуратурата ще си свърши работата и всъщност ще се докаже неговата невиннност.
Динко не отговори на въпроса разбира ли наистина в какво точно е обвинен - за проповядване на насилие и омраза. Той обясни, че ако онези бежанци са били минали легално границата на страната, е нямало да се срещнат с него.
"А бежанците, ако ме нападнат, какво ще правим", пита Динко, заявявайки, че защитава и себе си лично, но и семейството си, и държавата си.
"Който много милее за тези хора, да си ги пази." "И днес бих направил пак това", продължи Динко, без да прави разлика между терористи и бежанци.
Той е уверен, че "не на всеки му стиска да направи такова нещо", включително и за постъпката си последния път, когато бе задържан на македонската граница с плоча, която искаше да постави на Каймакчалан на мястото на разрушения вече паметник.
Кастело Белведере
на 16.11.2016 в 10:36:08 #1В деня на толерантността би било хубаво да се замисли човек, защо съществуват все още индивиди като динко. Отделно, че момчето не страда от излишък на сиво вещество, за разлика от самочувствието си, то интересен е фактът, че му се предоставя охолно просторна медийна трибуна. Феноменът "динко" е обществен и подлежи на изследване. Къде се дяна пословичната толерантност и гостоприемност на българина, защо индивидуализмът, егоизмът и локализмът намериха плодотворна почва? Едва ли само моментната конюнктура (икономически затруднения, ситуацията с бежанците, ширещ се чалгизъм, необразованост и неосведоменост) е виновна. Подклажданият страх, поддържането на робска психика (която още от турско робство май не си е тръгнала), помагат на управляващата върхушка да яха и управлява лесно и спокойно една рая. Там са проблемите: горе на върха, а не у простичкият динко.