Конституционният съд /КС/ обяви за противоконституционно МВР и службите да имат достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите. Решението, което ще бъде публикувано в цялост малко по-късно на страницата на КС, бе подкрепено от 8 съдии, а трима са подписали с особено мнение.

Конституционното дело № 8/2014 г., е образувано по искане на омбудсмана на Република България Константин Пенчев. С решението Съдът обявява за противоконституционни чл. 250а-чл. 250е. Текстовете в Закона гласят:

"Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:

1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;

2. идентифициране на направлението на връзката;

3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;

4. идентифициране на типа на връзката;

5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;

6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.

(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.

(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1 /до заплащане на месечната такса/.

Противоконституционни са и чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41/2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 14/2015 г.). Според нормативната уредба, данните по чл. 250а, ал. 1 могат да се предоставят по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.

(2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250б, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.

(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а, ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.

Омбудсманът Константин Пенчев се обърна към Конституционния съд, след като Съдът на Европейския съюз обяви за нищожна директивата за съхраняване на данни, която позволява на властите достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите. Обосновката на това "съхраняване" е предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Заради нея в края на 2009 г. българските власти промениха Закона за електронните съобщения и позволиха на службите да следят трафика в интернет и телефонните контакти.

Евросъдиите обаче решиха, че "директивата се намесва по особено тежък начин в основните права на личен живот и на защита на личните данни".  Съдебното разрешение обаче се иска само когато няма образувано разследване, в противен случай, прокуратурата търси информацията директно от мобилните и интернет оператори.