Кой е пророкът в МВР

Първо, даде ясно да се разбере, че не на шега се кани да поеме властта – сама или в коалиция – след изборите догодина и вече готви управленската си програма.

Второ, провокира дебат сред представителите на политическите сили и установи, кой докъде е готов да стигне в поредната реформа на МВР и службите.

И трето, провери, доколко отношенията между министър Петканов и ген. Борисов са непоправимо скъсани, слагайки пръст в раната – кой е по-по-най на втория етаж на “6-ти септември” 29, и удряйки едно рамо на главсека, който от време оно говори, че му трябва заместник.

Ръководството на БСП обаче видимо е позабравило, че политиката в сферата на вътрешната сигурност не е силната страна на “столетницата”.
Да припомним, че само един-единствен министър, дошъл във вътрешното ведомство от “Позитано” 20, ще остане в историята като личност, проявила политическа воля и здрав разум, поставяйки националните интереси над партийните - покойният Николай Добрев.

Останалите или изпълняваха стриктно задачите, поставени им от партията, или бяха безлични фигуранти и паркетни лъвове в къщата с лъва.
Така или иначе тяхната приоритетна цел бе не борбата с престъпността, а подчиняването на службите на политически цели.

Необходими ли са промени в структурата на ръководството на МВР? Това е очевидно. Но не в посоката, следвана от БСП.

Наистина главният секретар има нужда от заместник. Всъщност генералът отдавна на практика има човек, който е непрекъснато зад гърба му и върши огромна по обем работа.

Това е неговият оперативен помощник Цветанов.
Той е професионалист, разбира си от работата, няма проблем в общуването с патрона си.
Така че, въпрос на козметична промяна в ЗМВР е да се въведе поста “заместник на главния секретар на МВР” или, ако предпочитате, само “секретар на МВР” като бъде записано, че той изпълнява функциите на главсека, когато последният отсъства.

Човекът си е на мястото, липсва длъжността. Просто и безболезнено.

Не така стоят нещата обаче със заместник-министрите. Те се върнаха като длъжности в министерството през краткия мандат на Емануил Йорданов, но истински разцвет бюрократичната машина в МВР преживява сега.
Заместниците на Петканов са трима. Той има още съветник, началник на кабинета, парламентарен секретар. Съветник е зачислен и на “зама” Тоньо Железчев.
Не броим директорите на дирекции.

Във вторник министърът се опита да защити приближените си от политическия кабинет, като обясни, че не може да се намали бройката им, защото дори да има зам.-главен секретар, той ще е професионалист, сиреч полицай.
А полицаите, видите ли не разбират от международна дейност, евроинтеграция, финанси и други мъчнотии.

Вероятно професорът от академична разсеяност пропуска, че Румен Стоилов – сега зам.-министър – също е професионалист, че също е бил генерал и секретар във ведомството.

По интересно е защо са му на Петканов заместници, при положение, че в МВР има цели дирекции, които отговарят и за международните връзки и евроинтеграцията, и за финансите, и за кадровите въпроси и т.н.
И както министърът смята, че ресорните секретари ще са ненужно междинно звено между ген. Борисов и директорите на националните служби, то това със същата сила важи за господата Стоилов, Коцев, Железчев, чиито малобройни и не дотам важни функции могат да изпълняват директорите на дирекции в МВР.

Още повече, що се отнася до международните контакти, то Борисов определено прави много повече от ресорния “външен” зам.-министър Бойко Коцев.
Защото европейските и отвъдокеанските служби ценят повече практическите положителни резултати от съвместната работа с българските си колеги днес, чието олицетворение засега е генералът, отколкото подписите под едно или друго споразумение или спогодба за сътрудничество в бъдеще.

Ако се върнем в годините назад можем спокойно да твърдим, че най-изчистеното от политически скандали и интриги и едно от най-успешните управления на МВР бе времето на Богомил Бонев.
Всеки има право да смята друго.

И ако си позволяваме тази теза, то е защото тогава министерството се ръководеше от двама професионалисти – Бонев и покойният вече генерал Божидар Попов – които разбираха работата си, взаимоотношенията им бяха праволинейни и дори да е имало търкания по между им, те никога не станаха обществено достояние.

По времето на Бонев уличният бандитизъм бе сведен до минимум, той успя да унищожи пиратското производство на CD (проблем, който тогава в очите на Европа бе съпоставим само с днешните фалшиви евро), да вкара организираната престъпност в определени рамки, “късайки опашката на гущера”.

За ликвидирането му (на гущера) тогавашният генерал - днес политик в сянка - нямаше достатъчно сили – организираната престъпност до голяма степен бе пуснала корени във властта.

Другото, което не успя, е да преодолее враждата между министерството и прокуратурата
. Или по-скоро личната си неприязън към обвинител №1 Иван Татарчев.

Но времето на Бонев – Попов в МВР бе началото на залеза на борческите бригади и силовите застрахователи.
Тогава обаче не се говореше за “политическо” и за “професионално” ръководство на вътрешното ведомство.

А днес численото и властово превъзходство на втория етаж на министеството определено е в полза на политическото ръководство.
Имаше период, когато на Борисов явно не му тежеше, а по-скоро му доставяше удоволствие позицията “и сам воинът е воин”.
С течение на времето обаче нещата се променят. Успехите не са малко, но положителната оценка за тях идва най-вече отвън.

Поръчковите екзекуции продължават да са на първите страници на вестниците. Уличната престъпност продължава да е ежедневие на гражданите. Къщичката на МВР съвсем не е основно почистена и корупцията трудно може да се определи като изолирано явление.

Генералът видимо е уморен и вече започва да говори за тези, които ще го наследят. И него, и колегите му.
Допълнително обстановката се изнервя от това, че някои решения, вземани от синклита в левия коридор, хрърлят камъчета в неговата градинка.
А пък главният секретар е принуден да ги научава от медиите.

От 8 ноември насам става все по-ясно, че едва ли е писано диалогът Петканов – Борисов да се състои някога. Единственият човек, който има властта и авторитета да накара двамата да седнат на една маса е може би премиерът Сакскобургготски.
Засега обаче той царствено мълчи по въпроса, предоставяйки на двамата сами да решат проблема, който смята за вътрешноведомствен.

Доколко обаче в една такава ситуация е полезно политиците да се месят. Не е - дори може да се окаже вредно.

Защото за никого не е тайна, че контролът над спецслужбите е лелеяна мечта за всяка партия.
Някои субекти в българския политически живот вече имат дълъг стаж в този спорт. И не пропускат възможността да го практикуват.

Връщането на – грубо казано – единоначалието над регионалните структури на Национална служба “Сигурност”, направено преди месец с поправките в ЗМВР, позволява на централната власт да не се притеснява от съотношението на политическо влияние по места.
С досегашното “двойно” подчинение – на директора на РДВР и на НСС – контраразузнавачите можеха леко да заобикалят “генералната линия”. Тази опасност бе премахната с единодушието на управляващи и опозиция – лява и дясна.

Следващата стъпка, очевидно, е НСС да бъде извадена от системата на МВР. Този въпрос ще бъде по-труден за решаване, не само по чисто техтнологични причини. Спорът, който неминуемо ще се разгори тук е, под чия шапка да бъде контраразузнаването.

Промените в екипа на министъра (тук вече не говорим за конкретни имена) на вътрешните работи би могла да свърши добра работа при едно бъдещо коалиционно правителство.

Ако първият човек на “6-ти септември” се лиши от заместници, то пазарлъците коя политическа сила да вкара свои хора за негови дубльори отпада.
Иначе казано – “Мнозинството е едно, макар и не абсолютно, и Министърът е негов пророк в МВР”.

Политическото кадруване в системата никога не е водила до добро. По простата причина, че то трови живота на обикновенните полицаи, пожарникари, контраразузнавачи, антимафиоти, гранични полицаи.
Защото вместо да вършат само и единствено работата си, те са в непрекъснато напрежение какво ще се случи, когато една власт се смени с друга, когато следващият министър замени този, кои от шефовете ще си отидат и кои ще останат и кого по-надолу по етажите ще помете принципът на доминото.

И ако генерал Борисов е прав в нещо, то е: оставете хората да работят.