Главният прокурор Борис Велчев потвърди преди днешното заседание на ВСС, че днес ще отиде на среща с депутатите от подкомисията за СРС. На срещата ще бъдат обсъдени конкретните изтекли разговори в публичното пространство, както и ефективността на използването на специални разузнавателни средства.

Очаква се експертиза от БАН дали изтеклите разговори са СРС, или не, откъде са изтекли, дали са монтирани, или са автентични. Борис Велчев обясни и мотива прокуратурата да се ангажира с разследване на един конкретен разговор - този за „Леденика". „Обществото очаква от нас конкретни резултати", посочи обвинител номер 1.

Прокурорската проверка трябва да установи какви са констатациите от митническата проверка на „Леденика" и с какви мотиви е спряна проверката на завода. Според Борис Велчев, няма нищо съмнително в това, че митниците не са обжалвали върнатия лиценз на Леденика от съда.

За изтеклите разговори той коментира още, че няма да се наложи да се търси чужда експертна помощ. Борис Велчев призна, че е възможно хората, които подслушват оперативно интересни лица да спестят информация от прокуратурата, дори когато е заявител на СРС. Според него, това не е редно.

Борис Велчев призна, че Ваньо Танов е бил подслушан. По отношение на него са приложени СРС, обясни обвинител номер 1, пояснявайки, че СРС са поискани именно за Танов. Подслушването му е прекратено предсрочно, защото основанието, за което са искани СРС за него, не се е потвърдило, посочи прокурорът.

„Изтичането на СРС не е честа практика", убеден е Велчев. Той призна, че такива случаи е имало в последните години, но те са малко. Главният прокурор каза още, че в момента действително се ползват повече СРС, което обаче задръства системата и забавя тяхното получаване. „Това извращава смисъла на СРС", каза още главния прокурор.

Той призна, че е напълно възможно прокуратурата да е увеличила исканията си за използване на СРС. „Надявам се колегите да го правят грижливо", изтъкна главният прокурор.

Над 99% от исканията на прокуратурата за използване на СРС се уважават от съда, според Велчев. „В обществото има една шизофрения по отношение на СРС", смята още той.

Информацията, събрана със СРС не трябва да бъде „свещена крава", подчерта Велчев. Според него не трябва толкова да се пази записаното със СРС.

По думите му, когато тази информация не представлява държавна тайна, е редно тя да може да се декласифицира и да стане обществено достояние, когато към нея има засилен интерес.