Голяма част от българите не разпознават сигналите на сирените и не знаят какво да правят при евентуална опасност. Това е установено след проверката на сирените в 11 града, която бе направена преди дни, съобщи БНР.

Градовете са Бургас, Варна, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София и Враца. Сирените свиреха профилактично и в населените места в 30-километровата зона около АЕЦ "Козлодуй", а сигналите бяха съпътствани от гласова информация, трудно разпознаваема след първите думи: "Внимание, внимание".

В 12 града тестват сирените

В 12 града тестват сирените

Сигналите са съпътствани от гласова информация

Голяма част от скривалищата в София, които са строени за защита при евентуална биологична, химическа атака или бомбардировка не функционират по предназначение. Надеждата е вместо в тях, гражданите да могат да се крият в метростанции и паркинги на новите сгради.

Според бивш служител на бившата Гражданска защита някои скривалища имат отлични показатели, но други са в окаяно състояние. Скривалищата и въобще защитните съоръжения са държавни, общински и частни, така че всеки собственик или пък учреждение, на което са предоставени за управление, са длъжни да го поддържат на такива параметри, които да дадат възможност незабавно да бъдат използвани.

"Ако трябва граждани да влязат в скривалища в незадоволителни състояния, то по-добре да не ги използват", това каза за състоянието на бомбоубежищата у нас бившият началник на вече несъществуващата Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" Андрей Иванов.

Защитните съоръжения се делят на няколко вида. Деленето е по това кой ги стопанисва и за какви нужди са предназначени. Съоръженията, които трябва да спасят живота на населението при евентуална бомбардировка, се стопанисват от общините и областните управи.

Оказва се, че повече от хората не са запознати с местата, където могат да се укрият по време на война и не могат да реагират адекватно при евентуална заплаха.

Според Иванов самите хора трябва да имат и желание да се информират как да реагират при дадено бедствие или по време на военно нападение.

Припомняме, за нередности при поддръжка на скривалищата алармира още на 21 януари 2003 г. бившият вече директор на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" тогава полковник Кирил Войнов. По думите му, в част от проверените 98 скривалища и бомбоубежища в страната, са установени нередности.

Няма информация тези нередности да са отстранени, нито каква е съдбата на бомбоубежищата - дали са предоставени за складове, оставени да се разрушават, отдадени под наем или нещо друго.

Два месеца по-късно изследване показва, че в София местата в скривалищата могат да осигурят защита за 80% от столичани. В два големи града - Пловдив и Варна проверяващите органи не са допуснати до местата за защита на населението.

Години след тази проверка, когато структурите на Гражданска защита се вляха в МВР, се предвиждаше в плана за реакция при кризи на София моловете да станат бомбоубежища. Вероятно от общината не са наясно колко пъти са променяни строителните планове на търговските обекти, коментират запознати с поддръжката на някои от моловете.

Изненадващо на 26 март 2018 г. при информацията, че премиерът Бойко Борисов е поискал проверка на бомбоубежищата и преглед на плана им в кризисни ситуации, от МС заявиха, че Правителството не е разпореждало проверка на бомбоубежища.

Според информация от пресслужбата на МС има рутинна проверка по документи на три администрации - тези на Софийска област, на община Самоков и община Ботевград.