"Евротрансплант още е длъжник на България. Ще работим да има равнопоставеност - както да участваш, така и да получаваш органи за трансплантация". Това заявиха лекари от Българското дружество по трансплантология на пресконференция в БТА.

Задачата на всички наши специалисти е нашите граждани да получават необходимото тук, в България каза проф. Никола Владов, който е председател на дружеството и началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към ВМА.

Лекарите отчетоха, че броят на донорите в страната се увеличил през последните 3 години. Проф. Любомир Спасов смята, че "Нивото на медицината в една държава може би се определя от трансплантационната дейност - всички те изискват усилията и високото ниво на много специалисти".

Той беше категоричен, че нивото на медицината се развива на базата на доверието в нея. "Нашите пациенти и техните близки трябва да са убедени, че получават най-добрите грижи", заяви професорът, който е национален консултант по трансплантология.

"Четири пъти са се увеличили трансплантациите в сравнение с 2012 година", отчете д-р Мариана Симеонова, която е директор Изпълнителната агенция по трансплантация. "10 пъти са се увеличили трансплантациите от органи от хора, починали в мозъчна смърт. Живото донорство е важно, но то не е начинът на трансплантация в европейска страна", каза д-р Симеонова.

Тя благодари на лекарите за техните часове и денонощия на дежурство. Достигаме до най-доброто и спазвайки всички медицински критерии. "Убедена съм, че всяка трансплантация може да се извършва тук, защото имаме най-важното - докторите", каза Симеонова.

Проф. Димитър Петков е убеден, че тук, в България, има специалисти, които са на същото ниво както в Западна Европа. "Радвам се, че броят на сърдечните трансплантации нараства в последните години", каза проф. Петков.

Относно изкуствените сърца се оказа, че те струват над 200 хил. лева, а от МЗ заплащат около 50 хил. лева. "Всяко сърце е поне 204-215 хил. лева в зависимост от фирмата и марката. До сега сме успявали по 1-2 сърца да финансираме чрез Министерството на здравеопазването. Чакащи са 35-36 пациента, успяваме на съвсем малка част да поставим изкуствени сърца като мост към трансплантация", разказа професорът, който е зам. шеф на болница "Св. Екатерина".

"Имаме пациент колега-стоматолог, който вече пета година е с изкуствено сърце. За съжаление, до сега не се намери донор за него. Това е един от рекордите на фирмата-производител, те ще го публикуват като световен рекорд за най-дълго преживял с изкуствено сърце. Това има и своите негативи, правят се тромбози, инсулти. Той успя да ги преодолее", разказа проф. Димитър Петков.

Той даде пример, че в развитите страни тези сърца се слагат като крайна терапия на възрастни пациенти, на които не може да се помогне по друг начин. "Максималната преживяемост до сега е 7-8 години на такова устройство", каза проф. Петков.

Проф. Спасов даде пример, че в Холандия 20 дивайса (изкуствени сърца) годишно са осигурени от държавата. Макар че касата покрива само една четвърт от парите, нито един пациент в България не е доплащал за изкуствено сърце, увериха лекарите.

В страната има 17-18 годишни деца, които се нуждаят от такъв вид лечение. Те не могат да отидат в чужбина за трансплантация и за поставяне на изкуствено сърце, защото не са във възможност за транспортиране. Изкуственият орган има консумативи, които са скъпи - смяна на батериите, на подвижната конзола, които струват пари и болницата ги покрива, обясниха медиците.

Относно даряването от жив донор председателя на Агенцията заяви: "Живото донорство не е начин за решение и не може да го приемем. Във Франция, Германия няма кръстосано донорство, защото там законът разрешава и без да си роднина да дариш орган", обясни Симеонова.

"Рисковете не са малко, има хора, които през интернет предлагат органите си. Българското общество още не е узряло за кръстосано донорство", каза проф. Никола Владов.

Според Мариана Симеонова в България няма търговия на органи. "За търговия на органи не трябва да се говори, защото имаме страхотни хора, имаме добрите лекари", каза Симеонова.

Проф. Спасов заяви: "Категорично съм против кръстосаното даряване на органи. На над 20 пациента съм взел единия бъбрек - нямате представа какво изпитва хирургът, когато трябва да оперира здрав човек. Основното правило в медицината е преди всичко да не вреди. Тези хора нямат нужда от тази операция.

Когато се губи редицата, когато донорът дава органа си за непознат човек, се нарушава емоционалната връзка. Това е акт на отчаяние. Не е оправдано нито от морална гледна точка, нито от риска, който поема този донор. Няма операция, която да не носи риск. Не говоря за търговия, а от морално-етична гледна точка. Кръстосаното донорство губи морално-етичният елемент, в много държави, където е разрешен, има комерсиална гледна точка".

Проф. Любомир Спасов е убеден, че в България децата-пациенти получават това, което получават и децата в Европа по отношение на трансплантациите.

Председателят на Изпълнителната агенция по трансплантация Мариана Симеонова смята, че за стволовите клетки трябва да се говори повече. "Имаме много въпроси, включително и от майки, които наскоро са родили и искат да дарят кръв от пъпна връв. Много хора откликват, но нямаме готовност", призна тя.

Лекарите отново повториха, че страната ни е дарител на Евротрансплант, но при наши спешни ситуации не сме получавали помощ, тъй като сме асоцииран член. "Балкантрансплант трябва да съществува, защото в тази област времето е решаващ фактор. Не можем да правим обмен на органи, защото това е държавна политика", каза проф. Спасов, който призна, че в чужбина, където е разрешено кръстосаното донорство има и комерсиализация на тази дейност.

"Кръстосаното донорство е обект на широка дискусия. Най-важното в този случай е донорът да си отиде жив и здрав от болницата. Трябва да сме наясно за рисковете и ползите от тази дейност", убеден е професорът.

Той и колегите му признаха, че през последните три години държавата коректно плаща трансплантациите и се поемат разходите по поддържане на потенциалния донор - пациент в мозъчна смърт.

Относно пациентите, които вече са трансплантирани и се нуждаят от медикаменти за поддържане на чуждия орган съвместим в тялото им, лекарите бяха категорични, че при трансплантираните болни има разлика между оригиналните и генеричните препарати - генериците не са пробвани. В някои страни на Европа генериците са забранени.