Неефективна организация на ресурсите и липса на прозрачност – това са основните изводи на Института за пазарна икономика по отношение бюджета на съдебната власт и изпълнението му.

Анализаторът Любомир Авджийски представя в изследването си за Института основните порочни практики във финансовата сфера на съдебната система, като посочва и препоръки за подобряването им.

За последните 16 години парите за съдебната власт са скочили 5,5 пъти, докато държавният бюджет се е увеличил само с около 3 пъти. 90 % от сумата, заделяна за правосъдие, отива за заплати на персонала.

От Института са сметнали, че страната ни се нарежда средно на второ място по брой магистрати на глава от населението. Например, при регистрирани 120 хиляди престъпления за 2012 г., у нас имало 1977 прокурори и следователи. За изминалите 8 години съдиите в България са станали с 19 % повече, докато населението е намаляло с 5%.

Остава неравномерното натоварване на магистратите по региони и съдилища – някои служители на Темида работят от 3 до 5 пъти повече от други.

Част от администрацията на прокуратурата трябва да бъде съкратена, като паралелно с това се въведе мораториум върху назначенията в прокуратурата и закриване на незаетите щатове, предлага Авджийски.

Според него районните прокуратури с до 5 прокурора нямат необходимостта да разполагат с пълночислена администрация. Администрацията за няколко такива прокуратури може да е единна, предлага авторът на изследването.

Той вижда възможности за оптимизация на финансовите ресурси и при заплащането в системата. Служителите в съдебната власт все още получават начисляван процент прослужено време за всяка следваща година стаж. Авдижйски обаче апелира той да бъде премахнат, като се превърне в еднократно включване в основната работна заплата.

Допълнителните възнаграждения да зависят от работата, натовареността и степента на риск на позицията на всеки магистрат, предлагат от ИПИ.
Авджийски обръща сериозно внимание и на прозрачното предоставяне на ресурси на системата и тяхното изразходване.

Според него бюджетът на съдебната система не е достъпен за гражданите в нито един етап от изготвянето му. Хората нямат достъп и до данните какви пари се дават за отделните съдилища и райони.

За повече оптималност на администрацията авторът предлага въвеждане на финансист или администратор, който да се грижи за корекциите в бюджета по време на бюджетната година. Това е длъжност, несъвместима с работата на висши магистрати и юристи, смята той.

Най-порочната практика във финансирането на съдилищата обаче Авджийски запазва за финала на проучването си – отчитането на изпълнението на бюджета спрямо "уточнения годишен план".

Това е корекция на бюджета за дадена година, която се прави чак в началото на следващата – така реално хората остават с впечатлението, че системата е изпълнила добре бюджета си, а той често е превишен чувствително.