Рекордният ръст на разходите за заплати в държавния сектор създава риск за бюджета и усилва инфлацията. Това коментира в ефира на bTV Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. По думите му разходите за персонал достигат близо 23 млрд. лв., което е над 10% от БВП при традиционно ниво от 7-8%.

"В някои ведомства заплатите са увеличени с 30-40%. Това води до импулс в потреблението и се пренася върху цените. Външните фактори също имат роля, но вътрешното напомпване на разходите е извън нормалното", посочи Ганев. Според него България трябва да се насочи към консолидация на бюджета, за да не се стига до сценарий като в Румъния, където високият дефицит и инфлацията вече водят до тежки ограничения.

С над 15,6 млрд. лв. са нараснали бюджетните разходи за персонал за десетилетие

С над 15,6 млрд. лв. са нараснали бюджетните разходи за персонал за десетилетие

Само МВР и МО са похарчили 3,1 млрд. лв. за персонал до средата на годината

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов обаче заяви, че проблемът е неравномерното повишаване на възнагражденията. "Не може в едни ведомства заплатите да растат с 40%, а в здравеопазването, обществените медии или земеделието да няма промяна. Това създава локални протести и социално напрежение", подчерта той.

По думите му синдикатите още през пролетта са предложили по-справедлива хоризонтална политика - увеличение от 10-15% за всички, съобразено с ръста на доходите в частния сектор. "Не може да се говори за овладяване на заплатите, когато хората очакват реална конвергенция с Европа. Ако това не се случи, недоволството ще расте", предупреди Костов.

И двамата експерти коментираха и препоръките на МВФ за ограничаване на ръста на заплатите и въвеждане на данъчни промени. Ганев определи ниските данъци като конкурентно предимство на България, докато Костов настоя, че плоският данък задълбочава неравенствата и създава "социален сепаратизъм".