Вместо да градим мостове за българско-турските взаимоотношения, ние правим точно обратното. България е посрамена по цял свят, тъй като в петхиляден тираж на английски език се разпространява издание, което прави внушения и си служи с твърдения, които не се основават не реални исторически факти.
Около тази позиция се обединиха историци, учени от Института за исторически изследвания към БАН, а причина за специална пресконференция е книгата „Турците в България" на издателство „Вагабонд" от 2012 година.

Родните историци са се заели да проверят редица от фактите, изложени в книгата и са изготвили дълга рецензия в търсенето истинността на твърденията на автора Антони Георгиев.

Най-шокиращо за проф. Илия Тодев - директор на Института за исторически изследвания при БАН, д-р Димитър Христов, д-р Кръстьо Йорданов - сътрудници на института, проф. Евгени Сачев и други е било твърдение в книгата, където на фона на панорамата в Плевен е обявено, че труповете на турски войници, участвали в обсадата на града са били изровени от масов гроб, в който са били погребани, и впоследствие продадени на английска фирма, която ги е използвала като тор.

Това скандално твърдение принуждава родните учените да се обърнат с официално писмо до президента Плевнелиев, тогавашния председател на парламента и депутат от плевенския регион Цецка Цачева, председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров и други с апел това твърдения да се провери и потвърди, защото касае отношенията ни с редица държави.

„По пътя на труповете на турските войници от Плевен до Англия" ще се казва книгата, изготвена от тях след едногодишно изследване на „антибългарската клевета". Димитър Димитров от ТАНГРА ТанНакРа цитира част от официалните отговори.

Цветлин Йовчев, в ролята си на началник на кабинета на президента, отговаря, че няма сведения, потвърждаващи бележката на редакторите на книгата, а твърдението не може по никакъв начин да се свърже с целия авторски колектив и конкретно с изследователи, част от които също имат връзка с Българска академия на науките.

Потърсени са и мненията на Военноисторическия музей във Велико Търново, от държавния военен архив в Плевен, Национален исторически музей в Плевен, като позицията на всички е, че подобна информация няма, като дори не се чували подобни легенди.

От издателството на книгата посочват, че подобна практика трупове да се използват за тор е съществувала в други държави, а източник на тази информация е ислямска енциклопедия. По неговите стъпки тръгва проф. Илия Тодев, като след доста препратки към статии, други книги и разкази се оказва, че един анекдот се превръща в твърдение, представено като „малко известен факт".

Изровените трупове далеч не са единственото проблемно и спорно нещо в книгата, настоя от своя страна д-р Димитър Христов. Авторите имат претенция, че само те разбират от проблема и се опитват да изграждат мостове между българи и турци в България. Вместо това обаче част от авторите, най-вече в лицето на Антони Георгиев и Димана Трънкова, подхвърлят и внушават мнения.

Христов даде за пример снимка, на която българи от Етрополе са заловени от руските власти да ограбват турци, които бягат. „Показват ни как добрият турчин е ограбван от лошия българин. Така ли се постигат мостове на разбирателство - като се самоохулваме и самооплюваме", попита Христов.

Голям проблем в книгата според него е цялостният опит да се внуши, че помаците не се български мюсюлмани, а тюркско население, останало и възприело българския език. За целта се натрупват различни версии, представени като еднакво недостоверни, за да остане читателят с усещането за нещо сбъркано и невярно.

Освен това авторката Трънкова „гротескно спекулира" с цифрите, като говори например за 200 000 избити помаци, което е абсолютна лъжа. Също така се отрича целенасочено толерантността на европейските общества, като се дават примери само за толерантността на исляма, въпреки че и за противното има предостатъчно примери.

Най-тежкият проблем на книгата е, че тя има претенции за научно издание, но нарушава правилата на научната почтеност, като не посочва източници на твърденията си.

За финал проф. Евгени Сачев посочи, че книгата определено насажда омраза и не просто изопачава историята, а по своему представлява заплаха за националната сигурност.

„Това е поругателство на българската култура и апелирам ДАНС да се самосезира, защото това издание служи целенасочено на интересите на чужди центрове, които разработват теории и условия за формиране на помашка република", обяви Сачев.