Директорите на около десет общински болници очакват фалит или поне затваряне на отделения, информира zdrave.net.

Лошите прогнози за свързани с изискването на Здравната каса от тази година болничните лекари да работят само по един договор с касата.

Такива опасения има в голяма част от общинските болници в страната, след като в края на декември Управителния съвет на НЗОК реши, че лечебните заведения ще могат да сключват договор само за тези клинични пътеки, за които имат специалисти на пълен работен ден, не по-малко от 40 часа седмично.

Липса на анестезиолози, гастроентеролози, ендокринолози, пулмолози, кардиолози и лекари за клинична лаборатория ще накара лечебни заведения да затварят отделения или дори напълно да хлопнат врати, предричат шефове на малки болници.

Ако изискването влезе в сила, многопрофилната болница във Велики Преслав вероятно ще трябва да преустанови дейността си, твърди директорът й д-р Стоянка Балабанова.

Причината е, че анестезиологът и клиничният лаборант досега са работили на втори договор в болницата, а клинична лаборатория, анестезиология и реанимация се изискват във всяка една клинична пътека, поне досега, уточнява тя.
Лечебното заведение в момента обслужва население от 28 хиляди души.

„Окръжният град е на 20 км, но пък обслужваме и община Върбица, която е на 40 км от нас", допълва д-р Балабанова.

Анестезиолози и специалисти за клинична лаборатория липсват и в болницата в Оряхово, твърди директорът й д-р Здравко Велев.
„Много сме дребни, това си го знаят горе големците. София не е държавата България, хора живеят и в провинцията", допълва той с горчивина.

В МБАЛ Гулянци пък има проблем със специалистите за клинична лаборатория, микробиологична лаборатория, гастроентерология, пулмология, ревматология, казва директорът д-р Андриан Яков.

Ако болницата не сключи договори по тези клинични пътеки, тя ще фалира, категоричен е той. Според д-р Яков малките населени места имат нужда от своите болници, защото голяма част от населението там няма възможност да пътува до големите градове. Най-близката друга болница е в Плевен, на повече от 50 километра.

Болницата в град Елена също може да затвори, защото през 2007 г. на половин работен ден бяха редица основни специалисти - като започнем от лекаря в клинична лаборатория, кардиолога, пулмолога, гастроентеролога, ендокринолога и физиотерапевта, съобщи директорът д-р Иван Иванов. Лекар за клинична лаборатория обаче се изисква за почти всяка клинична пътека, кардиолог се иска по основните пътеки във вътрешно отделение, а анестезиолог - за всички хирургични и гинекологични пътеки, обяснява той.

Гастроентеролози, ендокринолог и пулмолог са необходими на болницата в Дулово, каза управителят й и председател на Сдружението на общинските болници в България д-р Али Али Селиман. Ако лечебното заведение спре да работи по съответните клинични пътеки, хората ще трябва да пътуват 50 километра, за да се лекуват. Потенциални пациенти на болницата са около 50 000 души от цялата община. При спешни състояния или неблагоприятно време обаче болните ще останат безпомощни.

Положението е идентично в повечето малки болници, твърди д-р Селиман, а общинските лечебници все по-трудно намират персонал, заради предричаните фалити на общински болници.

Изискването на здравната каса за един договор за болничните лекари трябва да се преразгледа, убедена е и директорката на болницата в Мездра д-р Илияна Михайлова - Тихолова.

Според нея и със специалисти на половин работен ден лечебното заведение се грижи добре за пациентите си, за което свидетелствал фактът, че те правят съзнателен избор да го посетят отново при нужда, без да имат индикации за спешност. Изискването ще създаде проблеми за всички болници, с изключение на университетските и някои от бившите окръжни, прогнозира д-р Михайлова.

От здравната каса аргументират новото изискване с идеята да се ограничат масовите „туристически обиколки" на лекари в по няколко лечебни заведения, от което падало качеството.

„Оставили сме вратичка в следващата точка от правилата - че може с разрешение на НЗОК да се работи и по трети договор", обясни директорът на здравноосигурителната институция д-р Румяна Тодорова.

„Не можем да не оставим това изключение, защото има специалности, в които специалистите се броят на пръсти", допълва тя. И оптимистично прогнозира, че сътресения по повод новите рестрикции не се очакват.