Осъденият на 17 години затвор по делото "Борилски" Стоян Стоичков обжалва наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража".
Жалбата във Великотърновския апелативен съд е подал неговият адвокат.
Припомняме, миналата седмица Апелативният съд постанови общо 36 години затвор за Георги Желязков и Стоян Стоичков от Варна като виновни за убийството на 24-годишния Мартин Борилски в Париж.
Съдът наложи на двамата мярка за неотклонение "задържане под стража" и разпореди те да бъдат приведени във Варненския затвор.
Присъдите обаче бяха произнесени в отсъствието на подсъдимите, а техните адвокати обявиха, че заради падналия сняг те са закъсали с колата в областта.
В събота Стоичков и Желязков бяха обявени за общодържавно издирване.
Припомняме, делото стана скандално известно, покрай оправдателните присъди на двата подсъдими и постоянното разтакаване по съдебни инстанции.
Това принуди френският посланик у нас Етиен дьо Понсен да наруши етикета на дипломацията и принципът за ненамеса във вътрешните работи и признаване на обективността на съда, и да изкаже рядка и остра критика на съдебната система.
След това във Франция бе предизвикан паралелен процес.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 09.02.2010 в 16:14:04 #5ОТВОРЕНО ПИСМО Адв. Владимир Иванов, "Адвокатско дружество Георгиев, Тодоров и ко", Частен обвинител по делото "Борилски" Несериозно е да се говори от страна на защитата за натиск върху съда да осъди Желязков и Стоичков, подобни напълно голословни изявления целят единствено медиен ефект, който да дойде в противовес на основателното негативно отношение на обществото към това убийство и неговите извършители. Не считам, че е изобщо уместно да се коментира решението на този състав на Апелативен съд - Велико Търново, да постанови осъдителни присъди срещу подсъдимите, преди съставът да е изложили мотивите си, т.е. своето вътрешно убеждение. Увлечението на някои медии да разсъждават публично днес по темата за евентуалния натиск върху съда да осъди Желязков и Стоичков и на базата на чисти спекулации по делото "Борилски" да заключават дори за принципен риск от осъждане на невинни, ако било имало натиск върху съдии е според мен дори безотговорно. Подобни становища, главно на защитата по делото, преди сегашният състав на Апелативен съд - Велико Търново, да е изложили своите мотиви, също така игнорират и забравят много тежките критики, с които ВКС отмени решението, с което бе потвърдена оправдателната присъда. И надали защитата на Желязков и Стоичков би посмяла да обвини ВКС, че е мотивирал решението си вследствие на натиск. Извращаването на доказателства, избирателното подбиране на свидетелски показания, изключване на редица обстоятелства, превратно тълкуване на свидетелски показания са една част, но съвсем достатъчна, от критиките на ВКС към предходно постановената оправдателна присъда. Напомням, че в своето решение ВКС изрично подчерта също, че не само предходният апелативен състав, но и съставът на Шуменския окръжен съд "са боравили с част от доказателствата, отклонявайки се от действителното им съдържание". Това за мен са изключително обидни критики за всеки съдия, защото те са много далеч от една грешка при прилагането на закона, която всеки юрист може да допусне. Критики от такова естество и мащаб могат евентуално да събудят у някои съмнение за влияние върху съда, а не голословните днес твърдения на защитата на осъдените Желязков и Стоичков. И аз искам да попитам защитата риторично защо, когато днес заявява, че от месеци било имало натиск върху съда да осъди подсъдимите, защо след като секунди след постановяване на присъдата колегите имаха готова касационна жалба, защото били очаквали тази присъда, защо при тези според тях "явни данни за натиск" никъде при никое заседание пред съда не поискаха отвод на съда с мотив, че съдебният състав е под натиск и не може да отсъди непредубедено и свободно. Тази възможност защитата на Желязков и Стоичков имаше преди всяко едно от петте съдебни заседания по делото, но тогава съмнения явно е нямало, тези съмнения се появиха за пред медиите вследствие на осъдителните присъди, които разбираемо не могат да удовлетворят колегите, защото те за в защита. Поради тези причини е несериозно и голословно да се говори сега за "осъждане под натиск", а ако има някакъв натиск, то той е от обществото (правосъдието е все пак в името на народа) и с цел да се намери съдебен състав, който най-после да прочете и отвори очи за това, което делото съдържа, и по вътрешно убеждение съгласно НПК да отсъди, а не да отсъжда с абсурдните и дори смешни и правно трагични мотиви, които ни предложиха предходните съдебни инстанции на Шумен и Велико Търново. Считам, че всякакви коментари за натиск са некоректна спекулация и е повече от редно и дори задължително да бъдат изчакани мотивите на този състав на Апелативен съд - Велико Търново, за постановената осъдителна присъда, която отново подчертавам, че за мен е единствено възможното решение предвид купищата преки и косвени доказателства по делото. Що се отнася до бягството на осъдените Желязков и Стоичков, за мен, както и за почти всеки то допълнително потвърждава вината им. И в тази връзка за мен е неразбираемо и недопустимо един адвокат, т.е. човек на закона по дефиниция, да прави изявления, с които да поддържа, че осъден с разпоредено задържане под стража можел да преценява законосъобразността на съответния съдебен акт и да се крие, понеже този акт според него бил незаконосъобразен. Съдът преценява, а решенията се изпълняват, не сме назад във вековете, когато Робин Худ се е борил с тираните или трябва първо да сменим системата. Владимир ИВАНОВ, Адвокат в Софийска и Парижка колегия
A4ka
на 09.02.2010 в 11:50:19 #4nono
на 08.02.2010 в 21:10:53 #3Клиентът ми не е беглец от правосъдието, апелативният съд си превиши правомощията, като измени мярката му за неотклонение и той какво да направи като овчица да изпълни едно незаконосъобразно решение ли?", заяви пред "Дневник" адвокатът на Стоичков Юлиян Георгиев. Той обясни, че е оспорил ареста на клиента си и проверка на "Дневник" установи, че жалбата на Георгиев вече е в апелативния съд. Тя обаче е предназначена за Върховния касационен съд и магистратите във Велико Търново ще трябва да я препратят. Георгиев обясни, че в жалбата си възразява срещу това, че съдът във Велико Търново е записал, че арестът на Желязков и Стоичков не подлежи на обжалване. Друг аргумент на адвоката идва от прочита му на текста от Наказателно-процесуалния кодекс, според който "след постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение" и следващите алинени, които обясняват как да се процедира при оправдателна или условна присъда. Според Георгиев само тогава съдът е длъжен да измени мярката за неотклонение, за да не утежнява положението на подсъдимия. Специалисти по наказателно право, до които се допита "Дневник", обясниха, че жалбата на Георгиев няма никакъв шанс, тъй като върховният съд има трайна практика да не се произнася по мерки за неотклонение. Освен това след укриването на Желязков и Стоичков вече четвърти ден няма съд, който да постанови друго освен арест. Според адвокат Георгиев жалбата му няма да е напразна. "Когато му отменят мярката, клиентът ми ще се върне", твърди той.
Ангелинов
на 08.02.2010 в 19:45:09 #2Доживотни присъди за мръсните изверги!
Abadbobata
на 08.02.2010 в 18:05:05 #1Като я подаде лично, ще я обсъдим.