По 26 действащи закона депутатите избират състав на различни държавни органи - еднолични и колективни, а нямат единна уредба за това. Методът за избор на кадри от парламента в различни институции трябва да бъде в правилника на парламента, сега правилата се определят ад хок.

Това заяви на пресконференция, организирана от форум "Право и справедливост" проф. Емилия Друмева - юрист-конституционалист. Темата на пресконференцията бе за някои актуални въпроси на съдебната реформа.

Повод за думите на проф. Друмева бе въпрос за предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), от който 11 члена са от парламентарната квота.

Един от аспектите за съдебна реформа, който бе коментиран, бе идеята в Спецсъда да бъдат съдени магистрати, министри - лица с имунитет и лица от висшата изпълнителна власт, както и организирани престъпни групи и терористи. Протича професионална дискусия, каза проф. д-р Емилия Друмева.

Тя поясни, че при тази промяна, критерият, по който ще се прилага правото, е според субекта. Не е според вида на престъплението, а според качеството на извършителя. С такова прехвърляне, Спецсъда ще добие признак на извънредност, което е забранено от Конституцията, поясни проф. Друмева.

Конституцията изрично не допуска извънредни съдилища. Специализирани съдилища разглеждат дела по определени критерии - предмет и субект. За военните съдилища критерият е субектът, поясни тя практиката у нас.

Въпросът е дали такова прехвърляне (на мястото, което се занимава с правораздаване на висшите управленски кадри - б.р.) е целесъобразно, запита проф. Друмева.

Втората тема, на която се спряха от форума, е за реформи в прокуратурата.

Според д-р Николай Николов идеята за пълна децентрализация на прокуратурата е неприемлива. Тя крие рискове от корупция и федерализация. По-добре би било запазване на единната структура на прокуратурата.

Той припомни съвет от Венецианската комисия, според който независимостта на прокурорите извън Главна прокуратура не е абсолютна, решението на един прокурор може да бъде отменяно, когато противоречи на общите инструкции.

Българската конституционна уредба е предвидила 7-годишен мандат (на главния прокурор - б.р.), който е в съзвучие на ЕС. От Венецианската комисия също препоръчват мандатът на главния прокурор да бъде дълъг, припомни д-р Николов.

Той акцентира, че има разбиране, че е крайно време да се преодолее териториалния критерий и да се заложи на пропорционален критерий. С промените в НПК да се потърси намаляване на излишния формализъм, а от друга страна - балансиране на този подход с правото на защита и на справедлив процес, призова Николов.

"Принципите, заложени в Съдебната власт, са възпроизвеждане на принципа за правовата държава. Съдебната власт няма собствено съществуване. Тя действа там, където между правната норма и житейската ситуация възниква конфликт", каза проф. Друмева.

Предназначение на съдебната власт е да преодолява конфликта, да решава конкретния спор, водена от правилата на правото и задължително с рационално мотивиране. На изхода трябва да бъде възстановен правния мир, отчете проф. Друмева. Основните функции на съдебната власт да решава правни спорове, защита правата и законните интереси на лица и на държавата. Това е процес на непрекъснато одобряване, легитимиране на утвърдени ценности, припомни тя.

Пътят към съда трябва да бъде винаги отворен. Така ще се спази забраната за саморазправа, каза конституционалистът.

Проф. Друмева припомни, че е необходимо да се използва по-добре потенциала на юридическата общност. В България има 9 юридически факултета. Този потенциал не се използва при обсъждане на реформите, на развитието.

Проф. Друмева посочи още един аспект - че по материята Права на човека има е задължителна дисциплина само в един юридически факултет. От 1992 г. Страната ни е член на Съвета на Европа. Тази материя се изучава, но тя се прилага.

Главен асистент Здравка Кръстева заяви, че има и скандални случаи при организация на съдебните експертизи.

"Съдиите не са експерти в дадена сфера, много от проблемите й не се решават с години, което води до задълбочаване на лошите резултати. Компетентни и високоспециализирани експерти не предпочитат заради заплащането да участват като вещи лица", очерта тя проблема.

През какви процедури се подбират вещите лица, как се следи за тяхната етика, запита реторично гл.ас. Кръстева. "Има доста области на науката, които решават важни въпроси на правораздаването, които работят с остарели практики", обясни тя и каза, че понякога се представят взаимоизключващи се решения, защото малко се знае за валидност на отделните експертизи.

Адвокат Пламен Петков акцентира за забавяне на изготвяне на мотиви при присъдите. От Министерството на правосъдието предлагат промяна в НПК - да има 60-дневен задължителен срок за произнасяне на мотивите. Този проблем има много аспекти и механичното прилагане на един срок без да бъдат взети всички те, не е достатъчен, категоричен бе адвокат Петков.

Запитана за анонимните сигнали за корупция проф. Друмева обяви, че в условията на правовата държава това не е практика, която заслужава приветствие. Цялата конструкция "анонимен сигнал" не бива да бъде изваждана от контекста.

Гражданите трябва да бъдат насърчени за внасяне на пряката конституционна жалба, категорична е проф. Друмева. Фактът, че отделния гражданин няма право да сезира пряко КС е недовършеност и не позволява да се откроят основните права в Конституцията от други права.

По повод днешната среща между председателя на Софийския районен съд (СРС) и представители от ВСС, д-р Здравка Кръстева призна, че емблемата на натовареност е СРС, няма кой да отрече това. От протеста на колегите от СРС бяха направени изводи, че най-после съдии протестират за независимост, а не само за битови неща. Конкретните поводи бяха свързани от проверка, която им се налага на Висшия съдебен съвет, а съдебният инспектор бе издигнат от съдийската квота, припомни Кръстева, която смята, че протеста на съдиите от СРС е за проверката.