Днес преди обед почина Теодора Захариева, председател на Български пациентски форум.

Теодора бе една от първите, които въстана срещу абсурдите на здравната ни система.

Повече от 10 години тя води битка освен с тежката си ракова диагноза, но и с бездушието на институциите. Тя беше първата, която приживе осъди Министерството на здравеопазването за това, че не са й осигурени навреме животоспасяващи лекарства.

Още през 2004 година Теодора Захариева застана пред сградата на Министерството на здравеопазването с протест срещу липсата на медикаменти, като си свали перуката след тежката химиотерапия. Помни се и гладната й стачка през 2005.

Средствата, които спечели от делото срещу МЗ тя вложи в пациентска организация за обучение на хора, болни не само от онкологични заболявания, но и с други страдания, да отстояват правата си пред държавата и да се чувстват пълноценни хора.

Три години по-късно Теодора успя да осъди държавата да я обезщети със 100 хиляди лева за нанесени непоправими вреди на здравето й - заради липса на лечение заболяването й се превърна от лечимо в нелечимо.

През 2009 година Теодора Захариева бе номинирана за човек на годината от Български хелзинкски комитет на 10 декември, когато целият свят отбелязва приемането на хартата за човешки права на ООН.

Мотивите бяха следните:

Теодора Захариева е първата гражданка, успяла да осъди Министерството на здравеопазването заради отказ на лекарства за лечение на онкологично болни в България. Тя е председател на гражданския Център за защита на правата в здравеопазването - http://www.czpz.org/. Отличава се с изключителната си борба за

пациенти, които тя води от 5 години, въпреки тежкото си заболяване.

Екатерина Виткова, която предлага Теодора Захариева за тази награда, изтъква  следните мотиви:

За първи път някой успя да принуди държавата да обърне внимание на онкоболните и да не ги осъжда на смърт априори. Фактът, че тази личност намери духовни и физически сили да продължи усилията си, въпреки собственото си заболяване и не загуби самообладание, придава още по-голяма стойност на постижението й.

Своите перипетии в битката с държавата Теодора Захариева описва в книгата си „Аз бях болна... и се излекувах". С нея тя вдъхва надежда на много българи, болни от рак. В книгата си борбената жена призовава към комбинативност в лечението. За авторката основното, което трябва да разбере всеки болен е, че, освен физиката, трябва да лекува и душата си.

Опитът й в борбата с коварната болест я докарва до заключението, че ракът представлява потиснати емоции от различни сфери на живота, обърнати към душата. Точно негативното е една от първопричините за появата на рака.

За Захариева ефективното лечение е свързано с прочистването на вътрешния свят на човека от негативизма и страховете. Чрез книгата си тя призовава болните да обръщат повече внимание на психиката си и да вярват в добрия изход.

Поклон пред паметта й!