Близо 906 000 лева е похарчила държавата за обезщетения на пострадали от полицейско насилие. Това показват данните на Българския хелзинкски комитет, представени на кръгла маса на тема "Полицейското насилие в България: стоп сега!".

Безнаказаността на полицаите е пълна, категорична е Маргарита Илиева, зам.-председател на БХК. Това означава, че беззащитността на гражданите е пълна, допълни тя.

За 12 години - от 1998 до 2010 година - Европейският съд за правата на човека е произнесъл 27 осъдителни решения срещу България по дела за полицейско насилие. В 23 от случите държавата е осъдена и заради бруталността на полицаите и заради последвалото неадекватно разследване.

В 1/3 от делата е причинена смърт, изтъкна Маргарита Илиева, като 20 са жертвите на мъчително и нечовешко отношение от страна на органите на реда. В 3 от делата полицията е отказала на жертвите си животоспасяваща медицинска помощ, посочи още зам.-председателят на БХК. Тези случаи са завършили със смърт, обясни Маргарита Илиева.

Повечето от жертвите на полицейско насилие са под 30-годишни - 3 деца на 14 и 17 години, 16 са младежите между 19 и 29 години. Има и 3 случая на насилие над възрастни хора между 62 и 72 години.

Повече от 1/3 от жертвите на полицаите са роми, сочи още докладът на Български хелзинкски комитет. Няма нито един ефективно осъден полицай за случай на насилие. Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за насилие, няма уволнени, напротив има повишени, констатират още от БХК.

Те представиха и най-фрапантните случаи на полицейско насилие.

По делото Николова и Величкова двама неуниформени полицаи от специалните части пребиват до смърт 62-годишен мъж. Удрят го по главата, защото решили, че е иманяр. След няколко дни той умира от масивна черепно-мозъчна травма и кръвоизлив. Случаят е от 1994 г.

По делото Ангелова 17-годишно дете умира след няколко часа задържане в полицейско управление. По тялото му са установени множество сериозно травми, счупване на черепа и др. Според обясненията на полицаите той сам си причинил нараняванията, като падал много пъти, а черепът му бил тънък и мек. Случаят е от 1996 година.

По делото Иван Василев 14-годишно дете е бито от двама стажант полицаи. Погрешка го вземат за търсен разбивач на будка за сладолед. Подгонват момчето, преследват го. След като го хващат, го бият с палки и ритници по тялото и главата. В резултат момчето е хоспитализирано спешно с травми на главата и остри болки в бъбрека. В следващите години бъбречните му проблеми продължават, докато накрая бъбрекът му е отстранен.

При друг случай на полицейска грешка преподавател е бит от маскирани полицаи в кафене. Многократно го удрят в главата с приклад, събарят го и го ритат. Накрая казват, че са се припознали и му се извиняват. Човекът получава мозъчна травма, опериран е и впоследствие официално инвалидизиран.

Не са редки случаите на расова дискриминация срещу ромите от служители на реда. Двама ромски младежи са убити от военен полицай на расова основа, според съда в Страсбург.

Според свидетел непосредствено, след като убива с автоматична стрелба двамата младежи, полицаят насочва оръжието си към друг ром, стоящ наблизо и извиква:"Мамка ви циганска". Убийството става в ромска махала. Българските власти отказват да разследват показанията за расова омраза.

В друг случай 17-годишно момче от ромски произход в официални документи на полицията е наричано "циганин".

В резултат на тези и други случаи Съдът в Страсбург отсича, че членовете на малцинствата у нас и най-вече ромите, са в особено уязвимо положение в отношение със силите на реда. Освен това Съдът за правата на човека нееднократно установява, че полицаите ни подлагат ромите на насилие, завършващо често със смърт.

МВР крие полицаите от правосъдието, е друг тревожен извод на БХК, който оповести Марияна Илиева.

Също така българските правителства крият случаите на полицейско насилие от съда в Страсбург.

Български хелзинкски комитет иска промяна в Закона за МВР, която да ограничи полицейското насилие.

Според Омбудсмана Константин Пенчев проблемът с полицейското насилие няма да се разреши с промяната на нормативната база. Това е въпрос на воля от всички нас и на непрекъснат контрол, категоричен бе той. В подкрепа на тезата на БХК за промяна в закона за МВР се обявиха от Охранителна полиция и ВКС.

Николай Григоров от Охранителна полиция призна, че полицейско насилие има. Всеки един сигнал, който постъпва при нас се проверява, изтъкна той.  

Всички ние заставаме срещу насилието и ще проявим нетърпимост към подобни прояви, добави Григоров. 

Според Гроздан Илиев от ВКС е необходимо законово да се детайлизира ползването на различните полицейски средства при задържане. Групите  за задържане действат по един и същи начин, независимо дали срещу тях стои рецидивист или човек от т.нар. бели якички, коментира той.

Съдебната практика на ВКС показва, че се прилага насилие в случаи, когато не е необходимо. Използването на оръжие трябва да е последна мярка, посочи Гроздан Илиев. 

Евгени Трифонов от ВКП представи данни от 2008 за разследваните случаи на полицейски произвол от страна на прокуратурата. 1807 преписки са заведени срещу служители на МВР, ДАНС и охранителите в затворите през 2008.

Образувани са 408 досъдебни производства, 125 служители са осъдени.