Дело за смърт на родилка поради лекарска грешка, продължило повече от 14 години, е едно от най-продължителните производства, констатирани от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) при проверка на 117 заявления за компенсация на вреди от бавно правосъдие за периода 1 юли - 30 септември 2022 г. От тях 70 са основателни, като 23 са по наказателни, а 47 - по граждански, търговски и административни дела.

Данните са публикувани в отчет на ИВСС по глава III а от ЗСВ за правото на разглеждане на делата в разумен срок, за периода от 1 юли до 30 септември 2022 г.

Досъдебната фаза на процеса е продължила над 9 години. Според проверяващите това е в резултат на поведението на разследващите органи и наблюдаващите прокурори. Разследването по делото е водено неритмично, назначавани са множество различни съдебно-медицински експертизи с еднотипни задачи. По-голямата част от процесуално-следствените действия са били извършени по искания по чл. 229, ал. 1 НПК от повереника на наследниците на пострадалата, направени при предявяване на разследването. Общо над 4 години разследващите са бездействали. Делото три пъти е внасяно в съда като в два от случаите съдът е прекратявал съдебното производство и е връщал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати на досъдебната фаза на процеса процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемите.

Родилка почина след секцио в Горна Оряховица

Родилка почина след секцио в Горна Оряховица

Бебето е в стабилно състояние

Два пъти наблюдаващият прокурор е прекратявал наказателното производство поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер. И в двата случая съдът е отменял прокурорските постановления поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необоснованост на прокурорските актове и делото е връщано на прокуратурата за отстраняването им.

Прекомерната продължителност досъдебната фаза на производството е коментирана и от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата по НОХД № 3079/2017 г. по описа на СГС. При определяне размера на наложеното наказание съдебният състав е приел, че спрямо всеки един от подсъдимите е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изтеклият над 12-годишен период от време от извършването на деянието до постановяването на първоинстанционната присъда (9 години от които досъдебна фаза на процеса), което сочело за драстично нарушение на изискването за провеждане на наказателното производство в разумен срок съгласно чл. 6, т. 1 от КЗПЧ.

Проверяващият състав на ИВСС е установил забавяния и в съдебната фаза на производството - първоинстанционният съд е изготвил мотивите към постановената по делото присъда 7 месеца след изтичане на законоустановения 60-дневен срок по чл. 308, ал. 2 НПК (изм. ДВ, бр. 63/2017 г.), а въззивната инстанция е забавила администрирането на касационната жалба на защитника на един от подсъдимите с 5 месеца.