Специализирани механизми и по-широк арсенал от способи, с които прокуратурата на България да се бори с организираната престъпност.

Това поискаха водещите прокурори на България по време на конференция на тема: „Върховенството на закона и организираната престъпност", която се проведе в Съдебната палата.

Българският наказателен процес е прекомерно формален и завързва ръцете на прокуратурата в сегашното си състояние.

„За всички е известно, че противодействието на организираната престъпност е едновременно сериозно предизвикателство, но и отговорност за всички нас, оторизирани да противодействаме. Трябва да си признаем, че обществените очаквания към прокуратурата не бяха оправдани в цялост". Това заяви заместник-главният прокурор на България Ася Петрова.

По думите й с изключения на няколко епизодични успешни случая, в останалите българската прокуратура не е успяла достатъчно ефективно да преведе в наказателно преследване и да предаде успешно на съда представители на организираната престъпност.

„Не сме загубили войната, но не сме започнали и да я печелим", заяви Петрова и добави, че предстоят и е необходимо да се вземат много мерки и законодателни промени.

Според Петрова българската прокуратура в момента е поставена от формалността на наказателния процес в изключително неблагоприятно положение, което прави действията й недостатъчно своевременни и ефективни. „Трябва да си кажем, че ние не разполагаме със специализирани механизми, каквито има в редица други държави за противодействие на организираната престъпност", подчерта Петрова, според която арсеналът от способи, с които са въоръжени разследващите, елементарни от правна гледна точка за прокурори и специализираната прокуратурата, са еднакви.

„Имаме нужда от специфични механизми и правомощия и от особени форми на разследване, когато работим и предаваме на съда представители на тежката организирана престъпност. Заявявам своето и на колегите ми очакване към българския законодател затова по-скоро да се въоръжим с тези специфични механизми, с целия персонал от способи, които са доказали, че са успешни и ефективни в редица европейски държави и САЩ", настоя тя.

Според Петрова запазването на сегашното статукво обрича българската прокуратура на тромавост, бавност и недостатъчна ефективност в преследването и обвиняването на организираната престъпност. „Ще отстоявам върховенството на закона, но в същото време ще настояваме за тези промени, които ще развържат нашите ръце", зарече се Петрова и уточни, че благодарение на тези обучителни формати, проведени в рамките на проекта, българската прокуратура се е запознала с много полезни практики от САЩ, Испания, Италия, Германия, Франция и други.

В рамките на проекта, организиран от „Риск Монитор", са се провели 15 обучителни семинара с водещи прокурори и съдии от Европа и САЩ.

Административният ръководител на специализираната прокуратура и един от прокурорите по делото „Октопод" Светлозар Костов посочи и конкретни примери за практики, които ще помогнат на българската държава много по-ефективно да се справи с организираната престъпност у нас.

Основният инструмент, който България трябва да „открадне" от САЩ, е сътрудничеството с обвиняеми, които се превръщат в свидетели. „Всеки ден сме обвинявани, че правим неморални и нечисти сделки. Искаме детайлно тази дейност да бъде регламентирана, а не да ни обвиняват в задкулисие", посочи Костов и подчерта, че в САЩ подобна практика многократно е доказало своето изключително полезно действие.

Сътрудничеството на вътрешни хора, които по някаква причина са решили да се разкаят е ключово за нашето държава, посочи Костов, който припомни, че при съставянето на организирана престъпна група не се пише учредителен договор и не се обнародва в Държавен вестник.

„Трябва да получим онези механизми, така че когато съдействието е съществено и може да доведе до осъдителни присъди, прокуратурата да има какво да предложи", изтъкна той.

Изключително полезни, според българските прокурори, са експертите, които формират помощни звена към специализираната прокуратура в Германия, Испания, Италия и други. Представители на данъчните власти, митницата, финансовият контрол и т.н. са назначени в помощ на прокуратурата и само за час например в Испания тамошната прокуратура може да получи пълен финансов и имуществен профил, и информация за всякаква активност на заподозрени лица.

„Въпреки усилената ни работа в името на по-добра комуникация с МВР, ДАНС и митниците, у нас подобни процедури изискват седмици", обясни Костов.

Той се обяви и за регламентиране в закона за забрана за комуникация между обвиняеми и техни сътрудници извън решетките. Костов посочи, че за делото срещу Митьо Очите е забранил лично контактите на обвиняемия по именно с 85 лица. „Законът обаче не позволява това да е масова практика, както е уреден нормативно този проблем например в Испания и Италия", каза той.

Ръководителят на специализираната прокуратура подчерта, че за година и половина от нейното съществуване няма оправдателна присъда, но се съгласи, че делата не са най-добрите и знакови фигури на организираната престъпност не са получили своите актове и присъди. „Очакванията на обществото в това отношение са напълно оправдани, но смея да твърдя, че все по-често улавяме притеснението на престъпниците да не стигнат до специализираната прокуратура", подчерта той.

Сътрудничеството обвиняем-свидетел е ключов инструмент в САЩ, посочи федералният прокурор от отдела за борба с организираната престъпност на Държавния департамент на САЩ Робърт Ливърмор.

Заместник-посланикът на САЩ у нас Брайън Далтън пък добави, че участието му тук е знак за ангажимент и съпричастност към продължаващите реформи в страната ни.

Главният прокурор на България Сотир Цацаров и неговият заместник Борислав Сарафов не присъстваха на днешната конференция поради неотложни ангажименти. Същото се отнася и за посланика на САЩ у нас Марсий Рийс.