Румен Овчаров: Ако трябва ще спим в парламента

Господин Овчаров, президентът препоръча 40-то Народно събрание да не ползва парламентарна ваканция, а незабавно да пристъпи към работа по приемането на нов Наказателно процесуален кодекс. Каква е позицията на левицата?
Ние сме готови, ако трябва ще спим в парламента. Въпросът е дали този НПК става за приемане. Когато се прехвърлят задачите от болната глава на здравата, добре е първо президентът да каже кой е виновен за това, че са поети такива ангажименти пред Европейската комисия.
Не са изпълнени тези ангажименти, абсолютно формално в последния момент се внася един кодекс, който никой не е виждал и сега изведнъж се оказва, че новото парламентарно мнозинство ще трябва да спи в Народното събрание, за да оправя, с извинение, батаците на досега управляващите.
Нали те досега се хвалеха, че всичко за свършили за Европейския съюз – защо получаваме предупредителни писма от Оли Рен? Защо трябва да работим извънредно? Не е ли вече ясно, че тази предизборна стратегия на управляващите, насочена преди всичко към позитивите от членството ни в ЕС, се провали и някой трябва да носи отговорност?

Левицата обаче няма готовност да предложи свой проект за НПК за толкова късо време?
Единственият възможен вариант е да се приеме този кодекс на първо четене, а в кратки срокове да се преработва. Макар че упражненията с такива фундаментални закони са изключително вредни.
Този кодекс е променян поне 30 пъти за последните 10 години и тъкмо поради тази причина - дайте набързо да променим, за да уредим някой интерес на някого си.
И сега, когато се налага да се решава ключов стратегически за България интерес, ние отново сме в пълен цайтнот.
Така че това е безотговорно отношение на Сакскобургготски, Паси и Кунева. Те и за това избягаха от референдума, защото някой трябваше да обясни какво и как ще се прави; защо и как българският народ влиза в ЕС.
Много съм доволен, че писмата от Европейската комисия дойдоха преди изборите, защото не ми се мисли какво щеше да стане, ако те бяха дошли август месец.

Ще изпрати ли БСП застъпници за изборите в българските военни контингенти зад граница?
Подготвени сме да изпратим застъпници навсякъде. Дали ще успеем обаче е втори въпрос, но правим организация практически във всички секции, където ще се гласува в чужбина, да има наши представители.
Макар че илюзията, която се опитва да създаде Соломон Паси, че едва ли не гласовете от чужбина ще наклонят изборите в посока на НДСВ, е доста голяма. Първо - тези гласове не са толкова много и второ - той ще бъде много неприятно изненадан, както и от резултатите от томболата.

Всички предходни избори обаче сочат, а и социолозите смятат така, че ако гласовете от чужбина имат някакво значение за някого, то това е ДПС. Вие сте водач на листа и в Търговище, където партията на Доган e с традиционно силни позиции. Няма ли гласовете на изселниците в Турция да променят съотношението?
Не вярвам да го променят, защото този път те ще се разпределят пропорционално във всички региони, а не само в някои, както беше миналия път в Добрич (избороте през 2001-ва, бел.ред.). Така че не очаквам някакви драматични промени в резултатите.

Какво е вашето отношение към офертата на Ахмед Доган за общо управление с БСП след изборите?
Казал съм го няколко пъти – време е да се гледа на БСП не като на обект, а като на субект на политиката. Напоследък много политици се упражняват в “искам да правя коалиция, не искам да правя коалиция”; “днеска искам, утре не искам”.
Няма такъв филм – ние ще определяме с кого и как ще правим коалиция.
Сега очаквам вече Софиянски и Костов, когато видят, че нещо не им върви кампанията или нещо искат да променят в нея и те да почнат да се упражняват по тази тема. В крайна сметка всичко това е несериозно.

Две седмици преди вота НДСВ обърна кампанията си – от почиваща на четиригодишните успехи, тя се пренасочи в директна атака срещу БСП, използвайки, ако трябва да сме илюстративни, “картата с черепите”. На какво според Вас се дължи това?
Това е паника. Паниката започна преди една седмица с изявлението на Симеон. Те усетиха, че не само не повишават авторитета си, но и се сриват в общественото доверие.
И решиха да преминат към изпитания метод – дайте да плашим хората, да ги плашим по най-елементарния начин: ще размахваме снимки от годините на Жан Виденов, ще трошим прозорци на клубовете на БСП както през деветдесет и първа и втора година.
Няма да ни уплашат. Нито нас, нито нашите избиратели. Хората са готови не само да се радват на победата, но и да я спечелят и да я извоюват.

За разлика от Вашата кампания “един за всички…”, като че ли всичките Ви опоненти заложиха на “всички срещу един…”
Това е грешна стратегия. Тези хора още не са разбрали, че кампанията “против” вече не работи в България, че тези първосигнални конфронтационни нагласи, които определяха изборния процес през миналите години, вече са неактуални.
Сега ще спечели кампанията “за”. Кампанията за консолидация около определени приоритети, преди всичко обръщането към една лява, по-социална политика, политика за обикновения човек.
Това е новото, интересното, което ще бъде подкрепено от хората, а не страховете, не илюзиите, не грубият брутален натиск, който се опитват да упражняват някои.

На какво разстояние е все пак социалистическата партия от абсолютното мнозинство в следващия парламент?
Не искам да говоря, защото има една гръцка поговорка, която гласи, че когато искаш нещо да не стане, говориш за него. За това няма да коментирам, но сме доста близо, даже май сме “зад”.