Върховният административен съд остави без уважение искането на Асоциацията на индустриалния капитал в България за отправяне на преюдициално запитване относно закоността на Наредбата за определяне размера на минималната работна заплата.
Съдът остави в сила решение от февруари на друг състав на ВАС, с което е отхвърлено оспорването на Постановлението от страна на сдружението и е оставено без разглеждане искането съдът да се произнесе дали посочената минимална работна заплата следва да се разглежда като брутна.
Касационната инстанция приема за правилен извода на тричленния състав, че постановлението съответства на материалния закон и на неговата цел - да регламентира цената на нискоквалифицираната работна престация при отчитане на широкопрофилното въздействие на този подоходен показател, както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия.
Посочва се, че съгласно Конституцията работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
По делото безспорно е доказано, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя от Министерския съвет до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, посочва ВАС.
Отбелязва се, че съдът правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаване на постановлението, изразяващи се в неспазване на срока и липса на анализ за съответствието на проекта на акта с правото на Европейския съюз. В оповестената предварителна оценка на въздействието се съдържа подробен анализ на Директива 2022/2041 заедно с годишния преглед на Европейската фондация за подобряване на на условията на живот и труд за 2023 г. и Конвеция № 131 на Международната организация на труда /МОТ/ за определяне на минималната работна заплата. Въпреки че нормите от вторичното право на ЕС все още не са транспонирани в националното законодателство, те са съобразени от издателя на акта. Същевременно проектът е разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което съответства на установените от Директивата механизми за сътрудничество и консултация със социалните партньори. Съобразени са потребностите на работниците и техните семейства и икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, каквито са изискванията на Конвенция № 131 на МОТ.
Претчленният съства приема, че правилно е отхвърлено и искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване относно съответствието на чл. 244 от Кодекса на труда (КТ) с нормите на европейското законодателство /Директива 2022/2041 и Конвенция № 131 на МОТ/. Преюдициално запитване се отправя винаги, когато е налице съмнение относно приложението на разпоредбите от правото на ЕС. /чл.267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. Всяка юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване или не, ако поставеният въпрос е несъотносим. В случая формулираните въпроси от жалбоподателя не съставляват искане за тълкуване на разпоредби от Правото на Европейския съюз, а искане до Съда на Европейския съюз да отговори на правни въпроси, съобразно фактите по настоящия спор.
ВАС посочва, че съответствието между националната уредба и европейските критерии и механизми за определяне на величината на минималната работна заплата не разкрива необходимост от преюдициално заключение.
Недопустимо е искането съдът да се произнесе по въпроса дали посочената в чл. 1 от Постановлението минимална работна заплата следва да се разглежда като брутна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
USD
CHF
EUR
GBP
