Последните парламентарни избори бяха преобладаващо честни. За незаконен бе обявен избора само на 16 народни представители. Това заяви в ефира на БиТиВи конституционният съдия Борислав Белазелков.

Той посочи, че вотът на хората е легитимен. Конституционният съдия отбеляза, че е имало нарушения, които са задължили съда да преизчисли резултатите, за да съответстват на гласуването.

Белазелков подчерта, че има разлика между грешки, нарушения и машинации. По думите му назначените от КС експертизи са установили грешки при броенето, отчитането и съхранението на бюлетините от вота. Той поясни, че за съхраняването в запечатването на чувалите отговорност носи местната власт. Според него липсата на бюлетини в някои от чувалите е голям проблем.

Белазелков подчерта, че няма основания за цялостно касиране на изборите. Съдията поясни, че нарушенията не са толкова много, та да се стигне до отмяна на вота. Той уточни, че КС е бил единодушен в решението си.

Белазелков каза още, че прокуратурата не може да се бърка в работата на друга институция, когато има висящо производство, визирайки поисканите от държавното обвинение материали, касаещи делото за касирането на изборите.

Делото за честнотта на вота - най-тежкото от създаването на КС

Делото за честнотта на вота - най-тежкото от създаването на КС

Чрез експертите КС е действал като една национална секционна избирателна комисия

В ефира на БНТ конституционният съдия Атанас Семов заяви, че са налице ясни индикации за манипулация на бюлетини по време на изборния процес. "Видяхме записи, в които е абсолютно несъмнено, че се осъществява манипулация на бюлетини - дописват ли се, преправят ли се, това е несъмнено. По никакъв начин обаче не може да се установи кои бюлетини са анулирани, за да бъдат обявени за недействителни, и това е всъщност големият проблем", поясни той.

По думите му КС работи единствено с писмени доказателства и експертизи, а видеозаписите нямат правна стойност нито в делото пред КС, нито в рамките на Изборния кодекс. "Изборният кодекс практически не отдава никакво правно значение на видеоизлъчването в изборния ден и заснемането на броенето на гласове", подчерта съдията. Затова КС е приел да разгледа 2200 секции, в които може да бъде установено с валидни доказателства дали са извършени нарушения.

"Никой не може да знае какъв би бил резултатът, ако беше разгледана законността на изборите във всички секции. Конституционният съд е юрисдикция, която работи въз основа на искания, а тези искания могат да бъдат проверявани само ако съдържат твърдения, годни да бъдат установени с доказателствени средства", обясни Семов.

Той допълни, че исканията за цялостно касиране на изборите не са били подкрепени с аргументи, които могат да бъдат проверени или които доказано са повлияли на вота на избирателите. "Нарушение при образуването на избирателните секции и съставянето на избирателните списъци? Първо, КС не може да установи такова нарушение. Второ, има абсолютно ясен ред, предписан в Изборния кодекс, за оспорване на решенията на кметове за назначаване на СИК, който не е използван от същите тези формации, които сезират КС", аргументира се Семов.

Той посочи, че масовата замяна на членове на СИК в последния момент е сериозен проблем, тъй като става въпрос за десетки хиляди души, които не са били предварително обучени. "По никакъв начин обаче не може да бъде установено с доказателства как тази замяна се отразява на вота, на провеждането на изборите и на отчитането на резултатите, и не може да бъде доказателствено искане пред КС", коментира съдията.