Депутатите от правната комисия в Народното събрание припознаха разработения от омбудсмана Мая Манолова проект за промени в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). По този начин те откриха процедура по разглеждането на тези промени и евентуалното им приемане от парламента.

По време на заседанието на комисията нейният председател Данаил Кирилов и депутатът от ДПС Йордан Цонев подчертаха, че в хода на парламентарните процедури - гласуване на първо и второ четене на промените и в парламентарните комисии, и в пленарна зала - всички отделни текстове на предложените от омбудсмана изменения в ГПК ще бъдат обсъждани, допълвани и при необходимост коригирани. В хода на тези предстоящи дебати ще се вземат предвид както правните основания на предложените промени, така и икономическата целесъобразност и ефект от тяхното прилагане.

Причината за разработваните от омбудсмана изменения в ГПК и внасянето им в НС е едно писмо на Европейската комисия от януари 2018 година. С него България е уведомена, че в законите ѝ, третиращи събирането на вземанията, не се осигурява достатъчна защита на потребителите срещу неравностойни клаузи в договорите им с техните кредитори. Поради това ЕК дава двумесечен срок на България да предприеме действия за отстраняване на тези нормативни недостатъци.

По този начин ЕК открива наказателна процедура срещу страната ни, при която, ако България в двумесечен срок не предприеме удовлетворителни за ЕК действия по отстраняване на констатираните недостатъци, ще последват санкции за страната ни.

Граждани срещу произвола на ЧСИ пред Министерството на правосъдието

Граждани срещу произвола на ЧСИ пред Министерството на правосъдието

Протест: "Непознаването и неспазването на закона не е оправдание"

На заседанието на Комисията по правни въпроси днес имаше представители на почти всички заинтересовани страни от предложените от Манолова промени в ГПК.
Участва заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова, държавният експерт в дирекция "Съвет по Законодателството" Даниела Вълчева и главният експерт в дирекция "Техническа хармонизация и политика за потребителите" към Министерството на икономиката Людмила Пеовска.
От Софийски градски съд присъстваха съдия Албена Ботева, съдия Валерия Драгоева, съдия Георги Чехларов.
В заседанието на комисията участваха още адвокатите Валя Гигова, Десислава Филипова и Веска Волева, които са представители на сдруженията на потърпевшите от частни съдебни изпълнители и кредиторите, както и Манолова с нейния екип.

"Съществува дисбаланс между интересите на икономически силните субекти - монополни дружества, фирми за бързи кредити, събирачи на дългове и банки, от една страна - и българските граждани в качеството им на потребители, от друга страна. Привилегиите на силните субекти се изразяват в облекчената процедура, по която те събират своите за вземания. Тя не дава възможност на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. В особено привилегировано положение са банките, които въз основа на едностранно изявление - представяне на извлечение от сметки - освен че могат автоматично да осъдят длъжника, получават и правото да запорират и разпродават неговите активи. Длъжникът, разбира се, може да възрази, но тъй като възражението не спира изпълнението срещу неговите активи, има случай, в които се оказва, че гражданинът не дължи цялата сума или въобще не я дължи, но междувременно неговото имущество е разпродадено", заяви Мая Манолова.

Данаил Кирилов готов да обсъжда ограничаването на привилегиите на банките

Данаил Кирилов готов да обсъжда ограничаването на привилегиите на банките

За това настоя националният омбудсман Мая Манолова

Омбудсманът посочи, че разработеният от институцията, която представлява, проект за промени в ГПК предлага 4-степенна защита на длъжниците.

Според Манолова измененията ще дадат възможност на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите.
"Всички монополни дружества, кредитори и събирачи на вземания ще са длъжни да предоставят на съда своите договори с потребителите, срещу които искат да открият процедура за по-бързо събиране на вземанията си, както и общите условия към тях. Тези промени засягат чл. 410 и чл. 417 от ГПК. Предоставянето на тази документация ще позволи на съда да прецени дали в договорите има неравноправни клаузи и въз основа на това да реши дали да удовлетвори искането за бързо събиране на вземанията. След това предлагаме гражданинът да може да възрази и да обжалва заповедта за принудително изпълнение във всеки един момент на развитието на изпълнителния процес. Предлагаме също така гражданинът да може с възражението си срещу принудителното изпълнение да го спре и да отиде на исков процес", обясни Манолова. Тя допълни, че промените ще удължат сроковете, в които гражданите ще могат да реагират срещу претенциите от две седмици на един месец.

Както омбудсманът, така и зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова казаха, че основното разминаване между предложените от Манолова промени в ГПК и тези, които се разработват от правосъдното ведомство, се различават най-вече по отношение на спирането на бързото производство по чл. 417 от ГПК.

"Ние смятаме, че и при разглеждане на жалбите срещу бързото изпълнение трябва да се следи за неравноправни клаузи. Подкрепяме искането за удължаване на сроковете за обжалване. Не смятаме обаче, че едно възражение срещу една процедура по бързото събиране на вземанията е уместно. Това противоречи на философията на заповедното производство. Не смятаме, че всяко едно подадено възражение трябва да спира изпълнението. Ако това се допусне, резултатът ще натовари длъжниците със допълнителни разноски, защото кредиторите масово ще започнат да водят дела по силата на исковото производство. А при него държавните такси са два пъти по-високи от тези при заповедното", обясни Ахладова.

Съдия Албена Ботева обърна внимание, че за да изпълни едни ангажименти за контрол за неравноправни клаузи в договорите за кредит, по които има започнато производство за бързо изпълнение, съдът трябва да разполага с ефективни законови инструменти за това. Според нея този нов ангажимент ще натовари допълнително съдилищата.

Адвокат Веска Волева подробно разви старата си теза, че банките трябва да бъдат лишени от правото за бързо събиране на вземанията, което сега им се дава по смисъла на чл. 417 от ГПК.

Адвокат Валя Гигова от своя страна заяви, че съдът наистина трябва да започне да следи за неравноправни клаузи при производствата за бързо събиране на вземания и дори каза, че този ангажимент на съда трябва да се разпростре и върху общия рисков процес, а не само върху заповедното производство. Тя обаче не несъгласна заповедното производство да се спира с една жалба на длъжника.

Потърпевши от ЧСИ-та излизат на протест на 20 февруари

Потърпевши от ЧСИ-та излизат на протест на 20 февруари

Искат закриване на частните съдебни кантори - дублират държавните

Както вече стана ясно, конкретните текстове на промените в ГПК ще бъдат оформени след дебати в парламентарните комисии и в пленарна зала. Още от сега обаче се оформят две важни противоречия.

Едното е свързано с автоматичното спирането на съдебното изпълнение срещу длъжника само при подаване на възражение от негова страна.
Има и гласове, които предлагат частните кредитори и по специално банките да бъдат изцяло лишени от възможността бързо да си събират вземанията по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу такива промени банките са абсолютно против, защотот ако бъдат лишена от подобна възможност, това застрашава интересите на техните вложители. Тази позиция на банките е подкрепена от Рещение N12 на Конституционния съд от 2012 година. С това решение КС отхвърля искането на тогавашния омбудсман Константин Пенчев банките да бъдат лишени от правомощията за бързо събиране на вземанията, които им дава чл. 417 на ГПК. След като КС вече веднъж се е произнесъл по този казус, не е ясно защо провомощията на кредиторите и по-специално на банките отново се поставят на дневен ред. Още повече, че икономическата конюнктура не се променила в посока, която да е по-благоприятна за банките, а напротив - през последните няколко години се появиха ред международни регулации, задължаващи банките да положат допълнителни усилия за събиране на проблемните си вземания, които се оценяват като най-голямата заплаха за тяхната стабилност. Едно орязване на законовите права на банките бързо да събират вземанията си автоматично ще доведе до увеличаване на рисковете в тяхната работа, а от там и до увеличаване на рисковите надбавки по новите заеми.

Второто противоречие е свързано с философията на предлаганите промени.
Омбудсманът твърди, че измененията в ГПК защитават гражданите. А дали е така?
Текстовете в ГПК от чл. 410 до чл. 420 включително, засягат не само гражданите, но и фирмите - длъжници. Това означава, че всички изменения в тях ще облагодетелстват не само гражданите, които могат и да не разполагат с достатъчно възможности за защита, но и търговските дружества, които по презумпция имат всички финансови и правни инструменти да водят равноправен съдебен спор със своите кредитори. Ако това е така, освен представените мотиви за загриженост за гражданите, изплуват и едни други, които са свързани с инересите на определени корпоративни групи - мотитви, които са много далеч от морала и добрите практики. Тук трябва да се обърне внимание и на факта, че правата на гражданите от неравноправни клаузи в договорите за заеми вече са защитени в Закона за потребителския кредит и в Закона за жилищни кредити за потребители. Нарушаването на тези клаузи правят договорите невалидни и длъжникът по тях трябва да върне само получените средства без лихви, таски и комисионни. Въпреки това кредиторите не са против да предостаят на съдилищата договорите за кредит и общите услвия към тях, за да има съдебен контрол при призводството по бързо събиране на вземания.

Какво предстои?
Народните представители ще имат нелеката задача да се ориентират в целия този лабиринт от аргументи и интереси и да вземат най-правилното решение, но не от позиция на политическия интерес, а от позиция на интереса на държавата.

Манолова бори таксите "ЧСИ", за да даде глътка въздух за редовите българи

Манолова бори таксите "ЧСИ", за да даде глътка въздух за редовите българи

Тя си поставя и шест цели с внасянето на промените в ГПК