Здравната каса трябва да остане единствената институция, която разпределя средства от задължителното здравно осигуряване.

Целта на Здравното министерство ще е да се достигне над 70% финансиране от публични средства спрямо общите разходи за здравеопазване, като за 2008 г. този дял е бил 58%. Ще се увеличи броят на направленията, както и цената им.

Това обяви по време на пресконференция министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Сред заложените в концепцията на здравното министерство мерки е въвеждането на Диагностично-свързаните групи (ДСГ) като метод за финансиране на болничната помощ.

През 2012 г. НЗОК ще трябва да замени сега действащия механизъм за заплащане на болниците - клиничните пътеки, с новия модел.

Министър Константинов каза, че за въвеждането на ДСГ се предвижда финансиране в размер на 3 млн. лв., като тези средства ще се използват за закупуването на ноу-хау от Австралия, софтуер, както и за обучение за прилагането на механизма в страната.

При ДСГ заплащането на разходите при лечението се обвързва с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациента и придружаващите заболявания.

Това дава възможност на болниците да получат по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай, тъй като сега действащият механизъм на клиничните пътеки не отчита тези специфики, а само конкретната диагноза на пациентите.

Д-р Константинов обясни, че след въвеждането на този модел, един възрастен човек например, няма да лекува първо едно заболяване по една клинична пътека, а след време друго - по друга пътека, а лечението на повече заболявания ще се извършва паралелно.

По думите на министъра, въвеждането на ДСГ ще доведе до промяна във финансирането на лечебните заведения и до по-справедливо и ефективно разходване на публичните средства. „Никой в Европа не използва клинични пътеки", изтъкна още здравният министър, акцентирайки върху необходимостта от въвеждането на ДСГ.

В концепцията на д-р Константинов са залегнали някои основни цели и приоритети за гарантиране на здравно осигурените лица.

Предвижда се реален 24-часов достъп до лекарска помощ или медицински специалисти, като това ще стане с разкриване на специални кабинети и ще се премахнат 24-часовите лекарски дежурства; въвеждане на задължителна национална здравна карта и освобождаване на достъпа до тесни специалисти.

Това ще става като се увеличи броят на направленията, като всеки пациент, след като мине преглед от общопрактикущавия лекар, ще може да заплати символична сума за преглед от специалист.

Стефан Константинов изтъкна, че е грешка да се преструктурират само болниците и допълни, че здравеопазването трябва да се гледа като цяло. Той подчерта, че спешната помощ не трябва да се бърка с таксиметрови услуги или превози на пътници.

Именно по тази причина в концепцията е залегнала и мярката за освобождаване на спешната помощ от несвойствени задължения. Здравният министър изтъкна, че чрез въвеждането на дневен стационар за еднодневна хирургия ще се спестят средства и ще е по-удобно за пациентите, тъй като в много случаи не е необходимо да се лежи в болницата.

Запазва се солидарният модел на здравното осигуряване, като Константинов изтъкна, че трябва да се създадат благоприятни условия и стимули за доброволното здравно осигуряване.

В концепцията, одобрена на днешното правителствено заседание, се казва още, че е необходимо създаването на интегрирана информационна система в здравеопазването, електронно пациентско досие и електронна здравна карта, както и електронни здравни регистри.

По думите на министър Константинов е необходимо и въвеждането на медицински стандарти и правила за поведение. Законът за съсловните организации се нуждае от един основен ремонт, смята здравният министър. Това е залегнало в концепцията на правителството за по-добро здравеопазване като ще се обсъжда и приемане на закон за правата и задълженията на пациентите.

Необходимо е усъвършенстване на контрола от страна на специализираните държавни инспекции и агенции. Сред приоритетите, заложени в концепцията на здравното министерство, е провеждането на дълготрайна политика за намаляване на броя на болниците, като основна насока в болничната реформа.

Министър Константинов посочи, че е било грешка да се смята, че болниците могат да бъдат закрити по административен път за 1-2 месеца. Ще се закриват болници, които не отговарят на определени критерии за качество, а тези критерии трябва да бъдат унифицирани.

Трябва да се развие системата за имунизации особено при малцинствените групи, подчерта д-р Стефан Константинов и допълни, че епидемията от морбили, избухнала тази година, е срамен факт.

За да има по-качествено здравеопазване в България, е необходимо и да се увеличат базовите възнаграждения на лекарите с цел да се намали изтичането на квалифицирани кадри от страната. Д-р Константинов посочи, че е унизително един лекар да получава стартова заплата от 300 лв., а шеф на отделение - максимум 450 лв. заплата, както е в някои болници в северозападна България.

Здравният министър обясни, че броят на лекарите за последните няколко години не се е намалил драстично, но лекарското съсловие застарява. Младите медици, които знаят езици, бягат в чужбина, допълни още той. Междувременно стана ясно, че през 2010 г. 481 български лекари са поискали документ от БЛС, необходим за работа в чужбина.

Стефан Константинов заяви, че стои твърдо зад идеята за предприемане на по-строги мерки срещу тютюнопушенето. Той подчерта, че когато е сигурен, че има необходимата подкрепа, ще внесе проект за промяна в Закона за здравето, с който да се забранява изцяло тютюнопушенето на обществени места, както е в почти всички западни страни.