Законопроект за сурогатно майчинство представиха депутатката от Атака Калина Крумова и неправителствени организации.

При представянето на законопроекта вносителят Калина Крумова каза, че предлагат сурогатно майчинство като заместващо майчинство при жени, при които има здравословни проблеми, свързани с износване на бебето.

В законопроекта се предвижда да се подписва договор, който да регламентира правата и задълженията на двете страни - на биологичната и на сурогатната майка.
Относно това дали да има сключен граждански брак между двойката при прибягване към сурогатно майчинство, Крумова е категорична, че такъв трябва да има. Сключеният брак ще е задължително условие за прибягване до сурогатно майчинство.

Депутатката и вносителка на законопроекта каза, че си дава сметка, че в България много двойки живеят без брак, но за да се предотврати превръщането на сурогатното майчинство в бизнес и за да бъдат спазвани някакви правила, трябва да има сключен брак. Тя посочи, че в България при 90 % от двойките с репродуктивни проблеми има сключен граждански брак.

Според Калина Крумова законопроектът се прави, за да бъде в помощ на семействата. Тя каза още, че следващата седмица в зала Изток на НС ще се състои кръгла маса по въпроса за заместващото майчинство и призова всички, които искат да изразят своята позиция, да заповядат.

„Това е законопроект, който не би трябвало да има цвят и партийна принадлежност", подчерта Крумова.

Д-р Йосиф Димитров, шеф на Българската асоциация по стерилитет и семейно планиране, категорично се изказа в подкрепа на законопроекта, защото има много хора, които се нуждаят от това.

По думите му това са жените, загубили матката си по ред причини - в резултат на Цезарово сечение, на малформации, на кръвозагуба, поради онкологични проблеми и други заболявания, но имат нормални яйчници, които произвеждат яйцеклетки.

Доктор Димитров изтъкна, че медицинската страна на въпроса е решена и медицински няма никакъв проблем това да бъде осъществено, тъй като е рутинна операция.
Третата страна в случая е самата заместваща майка, т.е. жената, която ще износи бебето.

Той каза, че наистина има някои въпроси, които могат да бъдат поставени - например, ако тя каже, че няма да даде детето; реши да избяга в един момент; да й омръзне да носи бебето и да направи аборт; кой ще я следи и как ще бъде спазван режимът по време на бременността. Прави се тези въпроси да бъдат изчистени законодателно, изтъкна доктор Димитров.

Според Калина Крумова узаконяването на сурогатното майчинство е много наложително, защото в България има над 270 000 двойки с репродуктивни проблеми. Това ще помогне да се спре с практиката много българи да ходят в чужбина, за да си решават тези проблеми. В Украйна и Гърция например сурогатното майчинство е разрешено и за чужденци.

Според представители на фондация „Искам бебе" този законопроект защитава правото на родителство. От там посочиха, че нараства скритият стерилитет и с тази крачка ще се направят много семейства щастливи.

На въпрос кой ще плаща процедурата по сурогатното майчинство Калина Крумова посочи, че то ще се третира като традиционните ин витро процедури. Сега има три безплатни процедури за ин витро, които се финансират от държавата. В България семействата, които са се обърнали за искане за сурогатно майчинство две трети от тях имат жени, които искат да станат заместващи майки.

Тя каза категорично, че в България няма предпоставки това да стане бизнес. Насърчава се сурогатната майка да е близка на жената, която е биологичната майка.
На въпрос кой ще плаща сурогатното майчинство, ако биологичната майка не е здравно осигурена, Калина Крумова каза, че условията за кандидатстване са същите както при ин витро процедурите.

При казус, ако жената е с нарушени яйчници, доктор Димитров посочи, че законопроектът предвижда разрешаване на женското донорство, но препоръча в този случай като по-добър варианта на осиновяване.

По въпроса за предварително уговорената издръжка за износване на бебето Крумова посочи, че е предвидено да има такава сума, но тя ще се договаря от двете страни. Депутатката бе категорична, че няма да се допуска комерсиално майчинство. Правата и задълженията на двете страни ще бъдат упоменати в предварителния договор.

При казус как ще се процедира ако сурогатната майка все пак направи аборт, Крумова посочи, че има процедури за търсене на отговорност и по сега действащото законодателство.
На въпрос как ще се урежда въпросът с трудовите ангажименти на сурогатната майка през периода на износване на бебето адвокат Николай Вълков каза, че за това предстоят да бъдат направени и промени в Семейния кодекс, Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

Той изтъкна, че до голяма степен се заимства от уредбата за жените, ползващи се от асистирана репродукция. По отношение на притесненията, че заместващата майка може да избяга, той каза, че законодателят се опитва да покрие всички възможности за престъпления. По думите му, голяма част и към момента са покрити от Наказателния кодекс и в този случай се мислят законодателни мерки за покриване на възможните престъпления.