Магистратите от Тричленката на Върховния административен съд оставиха без разглеждане жалбата на Политическа партия "ВМРО- Българско национално движение", с която от партията настояваха кандидатът за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе да бъде отписана от надпреварата, защото не била живяла в България в последните 5 години.
Жалбата бе внесена от воеводите, представлявани от Красимир Каракачанов, срещу решение на Централната избирателна комисия.
Съдът прекрати производството по адм. д. № 10339/2021 г. Определението не подлежи на обжалване.
Мария Касимова-Моасе е в кандидат-президентска двойка с Лозан Панов.
В жалбата се твърди, че Мария Касимова- Моасе не отговаря на условията, установени в глава IV от Конституцията на РБ за регистрация като кандидат за вицепрезидент на РБ, а именно- лицето не е живяло последните пет години в страната, с което не е изпълнено изискването на чл.93, ал.2, пр. 4 от Конституцията.
Ответникът - Централна избирателна комисия, не изразява становище.
Становището на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, тъй като оспореният акт не подлежи на оспорване по съдебен ред.
Мотивите им са, че съобразно разпоредбата на чл. 321, ал.3 от ИК отказът за регистрация на президент и вицепрезидент на републиката може да се обжалва пред Върховния административен съд, от което следва, по аргумент от противното основание, че позитивното решение на ЦИК - това за регистрация на президент и вицепрезидент, не подлежи на съдебно оспорване.
От изложеното е видно, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, тъй като с оспореното решение не е обективиран отказ от регистрация, а съдържанието на оспореното решение на ЦИК е позитивно. За наличие на допустимост на оспорването съдът е длъжен да следи служебно и без да е направено възражение в тази насока.
Наред с това, съдът намира, че за жалбоподателя липсва законово защитен правен интерес да обжалва регистрацията на Лозан Панов и Мария Касимова- Моасе за кандидати за президент и вицепрезидент. В случая оспорващата страна не установява наличието на пряк и непосредствен личен интерес от обжалване на административния акт.