Магистратите от Върховния касационен съд (ВКС) оставиха без разглеждане искане на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкуване на въпроси за съдържанието на обвинителния акт. Според тях, отговорът е в тълкувателно решение от 2002 г. и няма нужда от ново тълкувателно решение.

С Тълкувателно решение № 6/19 февруари 2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 6/2017 г., Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане искането на главния прокурор.

Цацаров искаше ВКС да му разтълкува следните въпроси:

  1. 1. Представлява ли непълнотата или противоречието в събраните на досъдебното производство доказателства необоснованост на обвинителния акт и съставлява ли съществено процесуално нарушение на специалните правила по чл. 246 от НПК, което е основание за връщане на делото в досъдебното производство?;
  2. Представлява ли необоснованост на обвинителния акт несъответната, според съда, правна оценка на фактите по обвинението и основание ли е за връщане на делото в досъдебното производство?;
  3. Дължи ли се и при какъв стандарт, с оглед уредбата в чл. 246 от НПК анализ на посочения в обвинителния акт доказателствен материал и мотиви, с които да се обоснове правната квалификация на повдигнатото обвинение? Отсъствието им съставлява ли отстранимо съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото?

В мотивите на решението се посочва, че няма основания за искане за тълкувателно решение и нееднозначното разрешение на поставените процесуални проблеми се дължи на непознаване на задължителната тълкувателна практика на ВКС или на явното й игнориране и несъобразяване с нея.

От ВКС припомнят Тълкувателно решение № 2/2002 г. В него са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора.

В т. 1 от тълкувателното решение изрично е посочено, че докато прокурорът може да върне делото на разследващите органи, когато констатира, че доказателствата не са достатъчни за обосноваване на обвинението, съдът не притежава подобно правомощие. Непълнотата и противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза, се преодоляват в хода на съдебното следствие. С това е даден отговор на първия от въпросите в искането на главния прокурор, се казва в становището на ВКС.

Задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър, припомнят от съда, ръководен от Лозан Панов. Основните принципи на наказателния процес - състезателност и равнопоставеност на страните, предопределят границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.

От ВКС така отричат като незаконосъобразна практиката на част от съдилищата да използват правомощията си за връщане на делото в предходната процесуална фаза. Така се подпомага една от страните - прокуратурата, с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия или за привличане на други лица в качеството на обвиняеми.

"Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието", се казва в мотивите на ВКС.

ВКС определи като недопустимо питане на главния прокурор Сотир Цацаров

ВКС определи като недопустимо питане на главния прокурор Сотир Цацаров

Делото за тълкуване трябва да се прекрати

Независимо от обстоятелството, че тълкувателното решение от 2002 г. е прието при действието на отменения НПК, съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение и към настоящия момент, пишат магистратите от ВКС.

Върховните съдии са категорични, че Тълкувателно решение № 2/2002 г. не е загубило своята актуалност дори и след промените в НПК (обн. ДВ, бр. 63/04.08.2017 г.).

Противоречивата и неправилна съдебна практика следва да бъде преодоляна посредством стриктно прилагане на Тълкувателно решение № 2/2002 г.