От Върховния касационен съд (ВКС) разтълкуваха два въпроса на главния прокурор Сотир Цацаров, свързани с давността за изпълнение на пробацията, съобщиха от ВКС. Въпросите по тълкувателно дело №3/2017 г. бяха разтълкувани от Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС).

Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България. Той поиска приемане на тълкувателно за да се избегне противоречива съдебна практика. Първият въпрос е: Тече ли давностен срок по чл. 82 от НК по отношение на подлежащо на изпълнение наказание "пробация" в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл. 228, ал. 3 по Закона за изтърпяване на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС)?

Вторият въпрос, поставен от Цацаров е: Подлежат ли на замяна на основание чл. 43а, т. 1 и т. 2 НК включени в наказанието пробация пробационни мерки, чието изпълнение е преустановено при условията на чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС, когато ефективно изтърпяваното наказание "лишаване от свобода" или прилаганите мерки за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест" са с по-дълъг срок от давностния по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК?

От ВКС предлагат следното тълкувателното решение.

  1. По отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация не тече давностен срок по чл. 82 от НК в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС.
  2. На замяна при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК подлежи остатъкът от пробационните мерки, чието изпълнение е било преустановено на основание чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, в случай че не е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, изчислен без периода от време, през което осъденият е търпял ефективно наказание "лишаване от свобода" или по отношение на него е била прилагана мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест".

За давностния срок (първият въпрос) в тълкувателното решение на ВКС се посочва, че в случаите на възникнала конкуренция при изпълнението на наказания "лишаване от свобода" и "пробация", извън хипотезите на чл. 23, чл. 25 и чл. 27 от НК, с приоритет се ползва изпълнението на наказанието "лишаване от свобода".

С аналогично съдържание е разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, в ал. 2 на която е посочено, че след освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода, началникът на затвора незабавно уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки.

С влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието започва да тече и срок за компетентните държавни органи да го приведат в изпълнение.

В случай на проявено от тях бездействие, след изтичане на предвидените в чл. 82, ал. 1 от НК срокове, се погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание.

Давността се прекъсва, ако компетентните държавни органи предприемат действие спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. Тогава започва да тече нова давност - чл. 82, ал. 3 от НК.

Независимо от спирането и прекъсването на давността, правото на държавата да изпълни наказанието се погасява с изтичането на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 82, ал. 1 от НК срок (абсолютна изпълнителска давност).

В мотивите на тълкувателното решение пише, че даденото с нормата на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС предимство за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и мерките за неотклонение, изискващи задържане, поставя компетентните държавни органи в обективна невъзможност да приведат в изпълнение наказанието "пробация" или остатъка от него, т. е. по силата на законова норма се създава основание за неизпълнимост на наказанието.

"След като не е налице неоправдано бездействие от страна на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на "изчакващо" наказание "пробация", а същото е обективно невъзможно поради изпълнението на приоритетно наказание "лишаване от свобода" или мерки за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест", давност за изпълнението на наказание "пробация" не може да тече", категорични са върховните съдии.

Според решението на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС при изпълнение на някое от основанията по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС при подлежащо на изпълнение изцяло или на остатък от наказанието "пробация", както обикновената, така и абсолютната изпълнителска давност нито спира, нито се прекъсва, а изобщо не тече. Причината е, че е налице неоправдано бездействие на компетентните органи, поради фактическата и юридическа невъзможност за едновременно изпълнение на две различни по вид и тежест наказания.

За втория въпрос в тълкувателното решение - замяна при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК подлежи остатъкът от пробационните мерки, чието изпълнение е било преустановено при влизане в затвора на осъдения, се уточнява, че той се отнася само до случаите на започнало изпълнение на наложено наказание "пробация" и настъпили впоследствие обстоятелства по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, довели до преустановяване изпълнението на пробационните мерки.

Това е така, тъй като при незапочнало изпълнение на наказанието "пробация" за осъдения няма задължение да изпълнява наложените му пробационни мерки, съответно няма как да възникнат предпоставките по чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК за замяна с по-тежка пробационна мярка или с лишаване от свобода. Съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода, като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1).

Според мотивите на тълкувателното решение, даденият отговор по първия въпрос предопределя и този по второто питане. Според ВКС, ако след освобождаването на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" или ареста е започнало изпълнение на остатъка от наказанието "пробация" и той без основателна причина не изпълнява пробационните мерки, замяната им е принципно възможна, ако не е изтекъл предвиденият срок. При изчисляването на този срок не следва да се отчита времето, през което осъденият е търпял приоритетно ефективно наказание "лишаване от свобода" или спрямо него е била прилагана мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест".

По информация на "Правен свят", решението на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС е подписано с особено мнение от съдия Спас Иванчев. Неговите мотиви са по отношение на подлежащо на изпълнение наказание "пробация" не тече давностен срок по чл.82 от НК в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл.228, ал.3 от ЗИНЗС.

Съдия Иванчев признава, че понякога наложеното наказание пробация не се изпълнява не поради бездействие на органите по изпълнение на наказанието или поради тяхно безрезултатно усилия по привеждане в изпълнение, то не се изпълнява по силата на наложеното от законодателя правило, установено в чл.228 от ЗИНЗС.

Както е видно от самата норма, законодателят си служи с термина "преустановява", за разлика от института на давността, при който законодателят си служи с термина "прекъсва". Съвсем очевидно е, че законодателят е преследвал различни цели със създаването на различните норми, пише съдия Иванчев.

При условно предсрочното освобождаване, в рамките на определения изпитателен срок е възможно да бъде определена пробация, но това е наложена мярка успоредно и във връзка с лишаването от свобода, както и във връзка с определения изпитателен срок.

При даденото разрешение от мнозинството е възможно да се достигне до изтърпяване на пробация след един значителен период от време, например лишаване от свобода в рамките на чл.38а и чл.39 (при установения там максимум), което е лишено от правна, житейска логика, както и от логиката на лишените от свобода.

Според мотивите на съдия Иванчев за законоустановеното положение относно изричния отказ на държавата да изключи по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпленията против мира и човечеството - чл.79, ал.2, т.1 от НК. Никакво основание няма да се допълва това изключение, при това с тълкуване.

Съдията признава за очевидно, че нормативният акт (НК), е непълен и не урежда изрично въпроса с давността, при невъзможност за изпълнение на пробацията поради изпълнение на друга, приоритетна мярка или наказание. Нормата на чл.46, ал.3 вр.ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) изрично забранява при правоприлагането и обосноваването на наказателна в случая отговорност, тълкуване по аналогия на закона или на правото, мотивират се върховните съдии.