Магистратите от Върховния касационен съд (ВКС) ще тълкуват юридическата смяна на пола, съобщиха от ВКС.

Образувано е Тълкувателно дело (№ 2/2020 г.) за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?"

Тълкувателното дело е образувано, след спряно производство по гр. д. № 698/2020 г. състав на ІV гр. отделение на ВКС и настояване за тълкуване на въпроса заради "констатирана противоречива практика на състави на ВКС".

В решението по гр. д. № 2180/2016 г. на ІІІ гр. отделение на ВКС по въпроса "Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли изхода му?" е прието, че българското право допуска възможността за "смяна на пола".

Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 от ЕКЗПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото, пишат магистратите. Това разрешение на въпроса е възприето в решенията на ІV гр. отделение на ВКС по три дела.

В тях се посочва, че съгласно чл. 73 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Тези данни са за отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиране с нови данни, които променят по същество смисъла на съставения вече акт.

По административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът.

Приема се, че е възможно да се нанесе промяна в съставен акт за гражданско състояние на лице въз основа на влязло в сила съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол. Има такова решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по сходен казус по делото "Б. срещу Франция" от 25 март 1992 г.

Съдът приема, че предпоставките за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол не са уредени в закона. Затова трябва да се изведат от характера на признатите и защитавани лични права в чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ), съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на полово самоопределяне, което е част от свободата на самоопределяне.

Различно решение има по друго дело от 2017 г. на ІІІ гр. отделение на ВКС. То е за възможността по съдебен ред да бъде променен съставен акт за гражданско състояние на български гражданин поради промяна на неговия пол и какви са обстоятелствата, при които е налице промяна на пола поради транссексуалност на лицето.

Прието е, че при съставен акт за гражданско състояние на български гражданин законът допуска извършване на промяна относно пола само когато в охранително производство по чл. 38, ал. 4 от ЗГР съдът е констатирал невярно вписване на биологичния пол. Единствено такава грешка е материално-правното основание по съдебен ред да се допусне и съответна промяна в имената и единния граждански номер на българския гражданин в актовете за гражданско състояние.

"Според решението Конституцията на Република България възприема разбирането за бинарно съществуване на човешкия вид и разделението на хората по полов признак, а биологичното обяснение на понятието "пол" като единственото включено в него. Така полът на българския гражданин се определя с раждането, а се изгубва със смъртта", пишат от ВКС.

В своята практика Съдът по правата на човека приема, че въпросът за нехарактерната полова идентификация (транссексуалността) попада в обхвата на защитата по чл. 8 от ЕСПЧ. Съгласно чл. 3а, § 1 и 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, зачитането на конституционната идентичност на държавите членки е сред основните принципи на Съюза. Тази идентичност очертава ядрото от ценности, заложено в националните конституции. То не подлежи на ревизия от наднационалния правен ред.

"Върховният касационен съд е приел, че когато понятието "пол" се свързва с биологичния пол на индивида на конституционно ниво и това изразява конституционната идентичност на българската държава, от нея не следва да се очаква да зачете личния интерес на българския гражданин, когато той проявява принадлежност към пол, различен от биологичния. Конкурентните интереси могат да бъдат решени в полза на българския гражданин, който се е осъзнал като принадлежност към другия пол, само след съответна промяна на Конституцията и следваща след нея промяна в останалите национални закони", пишат от ВКС.

Съставът е приел, че следва да бъде изоставена съдебната практика, приета с първата група съдебни решения.