Споровете дали обедненият уран оказва вредно въздействие върху човешкия организъм започват с неговото използване.
Последните изследвания (проведени върху ветерани от войните през последните 15 години и опитни животни) показват, че такова влияние има.
Дори отбранителните ведомства на някой страни, които го използват (САЩ, Великобритания, Италия) в последно време са склонни поне косвено да го признаят.
Според учените влиянието на обеднения уран върху човешкото тяло е идентично с това на “нормалния” уран.
Счита се, че той може да навлезе в човешкия организъм през кожата – при наранявания с фрагменти от боеприпаси или замърсяване на открити рани, чрез поглъщане на замърсена с този метал храна, вода или други течности и вдишване на особено опасните фини частици, получени от взривяването/горенето на боеприпаси, брони и др.
Високата му запалителност (самозапалва се при 1700 С) е причината поради, която при изстрелване или удар в целта се образува голямо количество извънредно малки (0,1 микрона) и супер малки (0,001 микрона) частици.
Частиците с такава големина практически при вдишване имат свойствата на газ, преминават чрез белите дробове в кръвта, където се поглъщат от белите кръвни телца (тяхната големина е 7 микрона!) и се разнасят по тялото.
На практика, те не могат да бъдат открити с уринарни тестове, тъй като са разположени в кръвните телца и отложени в тъканите.
За фатално, смъртоносно заразяване с обеднен уран на един човек е достатъчно вдишването на една частичка прах с големина 0.2-0.5 микрона, а този човек дори няма да усети влизането й през носа и/или устата.
Счита се, че засега, практически няма защита от този фин прах – дори и чрез филтриране на въздуха. Веднъж попаднал в белия дроб, обеднения уран започва да отравя околните клетки.
С течение на годините разрушително въздействие на обеднения уран може да доведе до тежки увреждания и заболявания, от които по-тежките са:
• дихателни органи – фиброза на белите дробове, рак
• кръв и костен мозък – удължено период на съсирване на кръвта, намаляване количеството на моноцитите
• имунна система – фиброза на лимфните възли, увеличаване предразположеността към инфекции, намаляване защитните възможности на имунната система
• централна нервна система – понижаване на нервно-конгнитивните функции
• промени в ендокринната система (на жлезите с вътрешна секреция) – нарушения във функциите на хипоталамуса и хипофизата
• мускулно – скелетния апарат – слабост
• черен дроб – уголемяване, некроза
• гени и възпроизводство – рак, дефекти на плода (вродени аномалии)
• стомашно – чревни – дразнимост на червата (кървене)
• бъбреци – дегенерация, увреждания, некроза
Едва ли някой би спорил, че най-ужасяващи са уврежданията, които “наследяват” децата на заразените. В Мисисипи е изследвана група от 251 войници, чиито бебета, родени преди войната в Залива, са напълно здрави и нормални.
Резултатите: 67% от техните бебета, родени след завръщането им от Залива страдат от тежки вродени аномалии (липсващи крайници, органи или очи, нарушения в имунната система, заболявания на кръвта и др.).
Трагедията на ветераните се превръща в трагедия и за техните близки – установено е, че посредством семенната си течност, бившите военнослужещи са заразили вътрешно своите партньорки, много от тях развиват ендометриоза и са били принудени да се подложат на цезарово сечение.
Американското министерство по въпросите на ветераните обаче е съобщило, че не води никаква статистика за вродените дефекти, появили се в семействата на ветераните.
Въпреки, че министерството на отбраната не е признало официално вредното влияние на обеднения уран, на войниците (участвали в операция “Иракска свобода”, 2003 г.) се предоставят за попълване анкетни форми, съдържащи въпроси за възможно заразяване с обеднен уран.
USD
CHF
EUR
GBP