Висшият съдебен съвет (ВСС) на днешното си заседание реши чрез явно гласуване да започнат проверки между инспектората към ВСС и Комисията за борба с корупцията.

Проверките ще засегнат всички съдебни решения, разкритикувани в последния доклад на ОЛАФ.

На днешното си заседание ВСС разгледа официалния доклад на ОЛАФ и предложи въз основа на доклада конкретни промени в законодателството.

Цони Цонев предложи в Закона за защита на класифицирана информация да бъде добавено, че членовете на ВСС имат достъп до такава информация, но ясно да бъде регламентирано до какъв точно обем да им е позволено да достигат.

Цонев обаче каза, че няма рационалност, конкретни предложения в доклада на ОЛАФ.
„Не можахме да намерим факти и доказателства, на които да стъпим, за да вземем конкретни решения."

Той и главният прокурор Борис Велчев не са съгласни с критиките срещу прокуратурата, касаещи координацията между дейностите на прокуратурата и фонд „Земеделие" и ненавременното информиране от страна на прокуратурата (за досъдебните производства, образувани срещи Николов и Стойков).

Критиката, с която главният прокурор се съгласи е за лошото взаимодействие между българската прокуратура и ОЛАФ, но Велчев изрази мнение, че връзката с ОЛАФ се подобрява с всеки изминал месец.

Велчев приема и препоръката на ОЛАФ определени дела да бъдат разглеждани не поотделно, а като част от едно общо цяло и потвърди, че това вече се случва.

Лазар Груев - след заседанието на ВСС миналия вторник, при което членовете на съвета получиха доклада на ОЛАФ - е направил пълна проверка на всички документи, актове и постановления по случая Николов и Стойков.

По-рано тази сутрин е приключил анализът на цялата документация като Груев беше категоричен, че от образуването на досъдебното производство през 2006 до юни 2008 органите, които имат отношение към производството, са заседавали ритмично.

По думите му, всички актове на Софийски градски съд са сериозно мотивирани, някои в повече от 20 страници.

Мерките за неотклонение и жалбите са били разглеждани също ритмично. „Този анализ показва, че съдилищата в срок са разглеждали всички искания на досъдебното производство относно обезпечението, мерките за неотклонение и мерките за процесуални принудителни действия", посочи още той.

По думите на Груев, по отношение на всички внесени искания за обезпечение, съдът е внесъл и наложил множество обезпечения тогава, когато е намерил за основателно да го стори.

На въпрос дали две години са прекалено голям срок за образуване и оформяне на едно досъдебно производство (обвинителният акт по това дело беше внесен преди 2 дни) Груев беше уклончив, че вероятно би могло това да стане по-бързо, но въпросът не е от неговата компетенция.
„Недостатъци има навсякъде, вероятно има и в съда. Имайте увереността, че съдът наистина е независим арбитър в спора."